Джон Лескроарт - Мотивът

— Да.

— Заради похарчените от нея пари?

Поредното кратко мълчание. И после:

— Извинете, инспекторе, но не казахте ли, че и вие сте разговаряли с инспектор Кунео?

— Не, още не съм. Оставих му съобщение, но разследващият пожарникар ми даде името ви и аз исках да изясним някои неща. Инспектор Кунео ще се върне на работа довечера, ако се чувствате по-спокойно с него.

— Не!

Глицки си представи как тя разтревожено скача при предложението му.

Жената прикри реакцията си с нервен смях.

— Искам да кажа, че няма значение с кого разговарям. Ако знам нещо, което ви интересува, питайте.

— Добре. Казали сте на инспектор Кунео, че господин Хановър и Миси са се карали заради похарчените от нея пари за ремонта на къщата. Така ли е?

— Да, всъщност, беше наистина възмутително. Около един милион долара. Само че Миси си беше такава, макар че отначало ни заблуди. Е, най-малкото се опита.

— В какъв смисъл ви заблуди?

— В смисъла, в който привлекателните млади жени заблуждават по-възрастните мъже.

— Искате да кажете, че тя се е стремила към парите на свекъра ви, така ли?

— Не просто ги преследваше. Тя наистина получи доста от тях. Да бяхте видели годежния пръстен! Наричахме го трофея за сто хиляди долара. Искам да кажа, че беше малко прекалено. Да не говорим за дрехите, за колата и…

— Но явно господин Хановър й е давал всичко това доброволно.

— О, да. Смяташе, че тя винаги се държи прекрасно с него, че била сладка, любяща, изпълнена с разбиране. Макар че трябваше да я видите, когато Мери — моята снаха — и подхвърли, че може би малко прекалява с ремонта. — Катрин Хановър замълча. — Чуйте, наистина не искам да говоря лошо за мъртвите, но беше съвсем очевидно, че е златотърсачка — много изкусна и много търпелива, — обаче Пол не даваше и да се издума, разбира се. Не можехме дори да повдигнем пред него въпроса да се замисли над тази вероятност, да подпише предбрачен договор или нещо подобно. Той не искаше. Обичаше я. Тя беше любовта на живота му и той се чувстваше благословен, че я е намерил. Извинете, но направо ми се повдига.

— Значи вие не й вярвахте?

— Никой от нас не й вярваше.

— А кои сте тези вие?

— Семейството. Дъщерите на Пол, Мери и Бет, съпругът ми. Децата.

Глицки се възползва от възможността да научи някои подробности за семейството и си записа имена, адреси и телефонни номера.

— Само че никой от тях не е дошъл на мястото на пожара снощи?

— Никой от тях не знаеше за него до днес, или до доста по-късно. Когато се върнах, може би към един през нощта, се обадих на Мери и на Бет, но се свързах с телефонните секретари. През последните три дни съпругът ми е на риболов край бреговете на Мексико — все още не съм се свързала с него, но той трябва да се върне утре. Сигурно новината за смъртта на баща му ще го съсипе, макар че може би ще изпита и известно облекчение.

Глицки, който се обаждаше от телефона в кабинета си, се размърда, за да разпредели тежестта си по-удобно. Катрин Хановър се оказваше често търсената, но рядко намирана златна свидетелска мина и без всякакво усилие го снабдяваше с факти, хора, слухове, намеци, контекст.

— Защо ще изпита облекчение? — попита Глицки.

— Е, не точно облекчение. Може би се изразих твърде силно. Но не е тайна, че всички ние малко се тревожехме какво ще стане след сватбата на Миси и на Пол. Уил е архитект и ние живеем добре, само че никой от нас не е постигнал невероятния финансов успех на Пол.

— Разчитахте на наследство, така ли?

— Това звучи много пресметливо. Не знам дали е правилно да се каже, че разчитахме на наследство — ние всички обичахме Пол и ни се искаше той да живее вечно, но да си го кажем направо, той имаше огромно състояние. От толкова отдавна бяхме изправени пред възможността да се сдобием с тези пари, че когато той започна да говори за сватба с Миси, се наложи да се пренастроим и да свикнем с мисълта, че вече няма да ги получим. А сега внезапно отново стана възможно. Звучи ужасно, нали? До тази сутрин никога не се бях замисляла за парите, но когато осъзнах… — тя замълча и въздъхна в слушалката. — Ужасно е да говоря по този начин. Извинете ме.

— Съвсем естествено е — каза Глицки.

Само че Катрин не изоставяше темата.

— Просто наистина настъпи драстична промяна, откакто той започна да се среща с нея. Опитвам се да кажа, че преди появата на Миси Пол помагаше с таксите за образование на всички деца. Освен това всички заедно всяка година ходехме на Мауи за Коледа. Всички заедно, цялото семейство, прекарвахме една седмица в Напили Кай. Такива неща. Да не говорим за колежите, които предстояха на всичките му осем внучета. Не биваше да казвам, че е облекчение, обаче… — отново замълча тя.