Джон Лескроарт - Мотивът

— Имам нова млада съпруга, Джон. Ако се състаря, тя ще ме напусне и тогава ще се наложи да я убия.

— А не бива да се стига дотам. Е, какво мога да направя за теб? Допускам, че посещението ти не е просто от учтивост.

— Работя във връзка с пожара от снощи.

— Пол Хановър?

— Значи наистина е той?

Страут замълча за миг, след това кимна.

— Най-вероятно. Така е според портфейла му. Не мога да преценя само по тялото, а и никой не би могъл, но вече се обадих на зъболекаря му, така че ще знаем със сигурност до края на деня. — Приближи се до бюрото си, избута няколко гранати и се облегна.

Глицки седна в гаротата.

— Ако искаш, премести Честър — посочи Страут към скелета. — Настанил се е на удобното място.

— И тук ми е добре. Какво ще ми кажеш за жената?

Страут скръсти ръце и сви рамене.

— Първо, наистина е жена, категоричен съм. Не бях сигурен, преди да я сложа на масата. Ужасно е обгоряла.

— И аз така чух. Бензин?

— Нещо горещо. Ако са сигурни, че е бензин, вярвам им. Съдейки по уврежданията, предполагам, че е горяла десет-петнайсет минути повече от Хановър.

— Някакви опознавателни белези по нея?

— Нищо по тялото — поклати лава Страут. — Нищо под тялото. Някакъв свидетел казал, че може би е приятелката на Хановър… — Обърна се и започна да преглежда метална кошничка, пълна с документи, поставена на бюрото до него.

— Миси Д’Амиен — подсказа му името Глицки.

— Да, точно така. Живеела е с него, нали?

— Така чух. Само че явно са имали проблеми. Тя преобзавеждала къщата и харчела прекалено много пари.

— Преобзавеждала значи. Е, това обяснява всичко — отсечено се изсмя Страут. — Ние с жена ми едва не се разделихме заради такова нещо. Ремонтирахме няколко стаи у дома преди десет години. Трябваше да отнеме два месеца, а отиде повече от година. Накрая аз просто се преместих тук — спях на мястото на Честър, докато всичко най-сетне не приключи. Ако бях останал у дома, сигурно щях да я убия. Разбира се, след като преди това убия строителния предприемач. Кучи син!

— Е, какво предполагаш, Джон, Хановър ли я е убил?

— Не, не, не, нямам никакви предположения по този въпрос, Ейб. Мога само да кажа, че и двамата са загинали от огнестрелна рана в главата.

— Някакви признаци кой кого е застрелял? Ако изобщо е бил някой от двамата.

— Бих казал, че е мъжът.

— Защо?

— Входната рана на жената е разположена високо окципитално… — Той се усети и продължи без терминология: — Високо горе на тила. Няма как да се е застреляла там.

— Ами мъжът?

— При него е над дясното ухо. Не по-лошо място от което и да е друго.

Известно време Глицки остана неподвижен, облегнал лакти на коленете си. Новината нямаше да допадне на кметицата.

— Възможно ли е да е бил някой друг?

— Разбира се, само че аз няма как да разбера. Вероятно им се е наложило да се изпарят оттам доста бързо, но нищо по телата не изключва тази възможност.

Глицки кимна.

— Допускам, че ще направиш разпознаване по зъбите и на жената.

— Ами, имаме зъбите, но проблемът е, че не знаем кой е бил зъболекарят й.

— Странно е, че ми задавате този въпрос.

Катрин Хановър го увери, че обаждането му не я е събудило, само че той май не й повярва. Когато се представи и поиска позволението й да запише разговора, веднага след като тя вдигна телефона, гласът й звучеше дрезгаво и малко уморено. Сега тя отново прочисти гърлото си, преди да продължи.

— И двете ходехме при един и същи зъболекар, доктор Ямаширу. Малкото му име е Тошио. — Продиктува му и двете имена буква по буква. — Намира се на Уебстър, между Юниън и Грийн. Имаше проблеми със зъбите и не познаваше никой тук, затова ме попита при кой зъболекар ходя аз.

— Значи сте близки?

— Не. Просто бях най-близо до нея, когато се появи проблемът.

— А тя откъде идва?

— Това винаги е било малко неясно. Имаше френски акцент, обаче говореше английски много добре. Нямаше значение откъде идва. Тя просто го върза… Извинете, как казахте, че е името ви?

— Глицки. Заместник-началник Глицки. Работя по този случай заедно с Дан Кунео, с когото сте се срещнали снощи.

— Да, помня го.

Отговорът й прозвуча на Глицки малко унило.

— Да не би да сте имали проблеми с инспектор Дан Кунео?

— Не, не точно. Казах му, че според мен вътре са били Пол и Миси.

— И за ремонта?

— Да. — Напрежението в гласа й вече беше ясно доловимо.

Нещо в разговора й с Кунео я притесняваше. — Това също.

— И че се имали някакви проблеми?