Джон Лескроарт - Мотивът

— Ако не попитам, никога няма да приключим с тази тема. Та защо?

Харди отвори книгата на отбелязаното място.

— Защото ако останем в организацията достатъчно дълго, ти можеш да станеш Суверен генерал велик инспектор, а аз може да бъда или Княз на Табернакл, или Рицар на бронзовия змей. — Замълча за момент и се намръщи: — Всъщност и в двата случая ще бъдеш по-високопоставен от мен, а това не е редно.

— И колко време ще отнеме цялата процедура? — попита Глицки.

Харди кимна със съмнение:

— Прав си — съгласи се той и затвори книгата с елегантен жест. — Е, какво води слънчевата ти личност насам днес? Какво искаше кметицата?

Глицки го осведоми за случващото се, като запази кулминацията за последно:

— Полицаят, на когото са поверили разследването — този, с когото би трябвало да работя или когото трябва да заменя, — е Дан Кунео.

Изражението на Харди стана сурово, а главата му клюмна на една страна.

— Ами тогава го замени.

— Идеята не е добра. Ще заподозре лични мотиви.

— И ще бъде прав.

— И аз това казвам. Не мога да го заменя.

Харди си пое въздух, сетне го издиша.

— През последните няколко години все се надявам да науча, че са го изгонили от отдел „Убийства“.

— Не става така. Ако си определен тип полицай, назначението ти в „Убийства“ е за вечни времена.

— За теб не беше.

— Не, обаче за разлика от Кунео аз съм роден за велики дела.

Шегата му не оказа желаното въздействие и лицето на Глицки възвърна обичайното си мрачно изражение.

— Не го искам да се мотае близо до когото и да е от нас двамата — заяви Харди след кратко мълчание.

— На мен ли го казваш? Направо ще се пукна от радост.

Харди стана, приближи се до прозореца към Сътър Стрийн, отвори пролука в щорите и погледна навън.

— Ще работиш ли с него?

— Не виждам как бих могъл да го избегна.

Харди продължи да гледа надолу към улицата.

— Не можеш да кажеш и дума, Ейб. Нито дума.

— Нима? — В гласа на Глицки се прокрадна нотка на гняв или на безсилие.

— Ей! — улови тона Харди и се завъртя. — Работиш с един човек ежедневно, знаеш, че той те подозира в нещо — не знам в какво, — можеш да се постараеш да се спогаждате, да го накараш да разбере.

— Разбира се, точно това ще направя. Ще кажа: „А, Дан, за онази работа с Джърсън…“

Лейтенант Бари Джърсън беше началник на Кунео. Загинал бе при престрелката по време на опита за залавяне на един от клиентите на Харди. Вследствие на случилото се Кунео бе настоявал да се проведе разследване на ролята на Глицки и на Харди за смъртта на Джърсън.

— Просто искам да кажа…

— Знам. Че ще се изкуша да се опитам да му обясня, да му кажа, че Джърсън е бил корумпиран, че сме действали в самозащита, че не сме имали друг избор. — Поклати глава заради абсурдността на тази идея. — Обещавам ти, че няма да го направя.

Харди се върна на мястото си и седна върху бюрото си.

— Обаче дори да не го направиш, пак ще се появиш на радара му. Може да си спомни онова, което е забравил да преследва.

— Нищо не е забравил. Слава богу, нямаше никакви доказателства и му наредиха да закрие случая.

— Помня, обаче той трябва да продължи да стои настрана. За доброто и на двама ни. А работата му с теб ще събуди стари спомени. Само това се опитвам да кажа.

— Ако щеш вярвай, обаче съзнавах това и преди да дойда тук. Ако ти хрумва нещо, слушам те. Обаче кметицата ми нареди да работя с този тип. Какво искаш да направя — да напусна ли?

— Не е лоша идея — грейна Харди.

— Чудесно. Позволи ми да ползвам телефона ти и ще се обадя да съобщя на Трея. — Глицки се изправи и отиде да извади няколко стрелички от мишената на дартс. Обърна се със стрелите в ръка и сви рамене: — Както предполагаш, не съм го изпускал от поглед. Истината е — и това е добрата новина за нас, — че той е нехаен и немарлив. Тази сутрин е поредният пример. Прекарал е в дома на Хановър едва петнайсет минути и обявява на пресата, че става дума за убийство и самоубийство.

— А не е ли така?

— Не знам. Имам някои въпроси. Първо, и много важно, не виждам защо Хановър ще опожарява дома си. Застрелва жената, а след малко се самоубива — добре, това върви. Обаче според Бекер, инспектора, разследващ пожарите, като че ли той я е убил, а след това я е полял с бензин, увил е на топка няколко вестника, отворил е прозорците на долния етаж и поне един отзад на горния етаж за тяга. След това се е върнал във вестибюла, където е лежало тялото й, запалил е пожара и се е застрелял.