Джон Лескроарт - Мотивът

Тъй като много си падаше по фактите, Харди смяташе, че това е една от най-увлекателните книги, които му бяха попадали през последните години, понеже в нея имаше всякаква наглед несъществена, но според него полезна информация, като например Седемте чудеса на древния свят (Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини във Вавилон, статуята на Зевс в Олимпия, храмът на Артемида в Ефес, мавзолеят в Халикарнас, Родоският колос и Александрийският фар), десетстепенната скала за отчитане на твърдостта на минералите на Мос (от талка до диамантите), имената на Апостолите и още 154 страници, пълни с всякакви готини неща. Остана донякъде разочарован от факта, че в книгата не е включен свети Дизмъс в качеството му на светец покровител на крадците и на убийците, но иначе скромното томче му доставяше истинска наслада и си струваше да му посвети свободното си от клиенти време.

Тъкмо разглеждаше йерархията на масонските ложи, когато телефонът избръмча до лакътя му. Отбеляза докъде е стигнал, въздъхна и вдигна слушалката, защото по мигащото копче позна, че се обажда неговата секретарка Филис — свръхефикасното, лоялно и абсолютно непоносимо човешко същество, което изпълняваше ролята на пазител на портите на кантората все едно по божия поръка. Беше правила това и за предшественика на Харди, Дейвид Фрийман и бе също толкова незаменима за правната кантора на Сътър Стрийт, колкото и телефоните.

— Филис — обади се той, — нали ти казах да не ме свързваш с никого?

Много се радваше, когато успее да я накара да замълчи. Най-често успяваше да го постигне, като приемаше обаждането с неуместното за един адвокат „Опа“, но понякога за разнообразие й поднасяше по някоя изненада. Като хванат от улицата.

— Сър?

— Не те обвинявам. Просто питам.

— Съмнявам се.

— Добре де, какво има?

— Заместник-началник Глицки иска среща с вас.

— Лично ли?

— Да, сър.

— Отбележи си, Филис, имам нужда от задна врата, за да се измъквам тайничко.

— Добре, сър.

— Само се шегувам, Филис. Покани го да влезе.

Той изговори само с устни „Да, сър“ едновременно с нея, усмихна се и затвори. Понякога се притесняваше, че Филис е един от основните източници на забавления в живота му. Това като че ли беше проява на жалката истина за човека, в който се бе превърнал, но не можеше да го отрече. Без да сваля от бюрото обутите си с чорапи крака, където те щяха да ужасят приятеля му Глицки почти толкова, колкото биха скандализирали Филис, Дизмъс зачака завъртането на бравата и появата на Глицки.

Глицки направи крачка в кабинета на Харди и спря. Придоби измъчено изражение при вида на чорапите му върху бюрото. Харди не помръдна краката си и веднага заговори:

— Радвам се, че намина. Трябва да стана масон, така да знаеш!

Глицки затвори вратата зад гърба си.

— Сега очакваш да те попитам защо, нали?

— Не — затвори книгата Харди. — Няма да се обидя, ако не искаш да узнаеш. Макар че те познавам много добре и знам, че и ти би искал да се включиш. Добре, няма да ти натрапвам блестящите си идеи. Просто ми хрумна.

Глицки се поколеба още миг, след това леко въздъхна:

— Какво изобщо представляват масоните?

— Тайна организация. Струва ми се, че Джордж Вашингтон е бил масон. Само че ако е било тайна, откъде могат хората да знаят?

— И аз така си помислих.

— Видя ли? Страхотни умове сме.

Глицки се приближи към барчето и докосна термоканата, която Харди държеше там. Взе обичайната си чаша, избра си пакетче чай от една купа и сипа гореща вода отгоре. Обърна се, духайки напитката, и разгледа просторния кабинет.

— Трябва да започна някакъв частен бизнес. Виж се само — вдигнал си крака върху бюрото посред бял ден и си четеш, никаква работа не вършиш. Живееш си къде-къде по-добре от мен.

— Така е, защото съм по-готин човек. Само че може ли да отбележа, че ти си тук заедно с мен, работиш точно колкото и аз и отгоре на всичко се наливаш безплатно с хубавия ми чай. В качествено отношение точно в този момент преживяваме почти едно и също, така че човек би казал, че си живееш точно толкова добре, колкото и аз.

— Ако е жив, за да каже каквото и да било. — Глицки се приближи до креслото пред бюрото на Харди и се настани в него. — Въпреки това искам по-хубав кабинет. — Отново духна в чая си и каза: — Добре, та защо искаш да ставаш масон?

— Ха! — Харди светкавично свали крака от бюрото си и се приведе напред. — Знаех си, че ще попиташ.

Глицки му метна убийствен поглед.