Джон Лескроарт - Мотивът

— Марсел Лание твърди, че е свестен. Справя се.

— Боже, каква гореща препоръка! — Светлите очи на Уест очаквателно се приковаха върху Глицки.

Устните му леко се повдигнаха — опит за усмивка — и той сви рамене.

— Не го познавам лично. Какво за него?

— Последната емисия новини, която гледах, посочваше него като източника от полицията. Той ръководи случая. Мисля, че умира за вниманието на пресата и вече прави прибързани изводи. Смятам, че не е подходящ за случая.

След миг Глицки кимна.

— Искаш ли да поговоря с Лание? Струва ми се, че може да назначи партньор на Кунео, макар да се говори, че обича да работи сам.

— Чувала съм, че не може да задържи нито един партньор. — Кейти Уест задраска върху попивателната си. — Всъщност, Ейб — тихо изрече тя, — преди да те помоля да дойдеш тук, позвъних на Франк Батист.

Това бе началникът на полицията, шефът на Глицки, който му бе издействал повишението, фактът, че Уест го споменаваше в този контекст — деликатно наистина, — бележеше промяна в нещата.

— Попитах Франк кой по негово мнение е най-добрият инспектор, разследващ убийства в града, и той посочи теб.

— Не съм сигурен дали е така, макар че, разбира се, съм поласкан — отвърна Ейб. — Но както знаеш, вече не работя в отдел „Убийства“. Там разполагат с кадърни хора.

Уест го изгледа продължително.

— Ейб, не ми се иска да увъртам. Ще го смятам за лична услуга, ако се съгласиш да помогнеш при разследването на този случай. Батист се съгласи временно да назначи друг човек, който да поеме административните ти задължения, пресконференциите, публичните изяви и т.н. Не е тайна, че ненавиждаш тези неща. Промяната ще ти допадне.

— Ами Кунео?

— Това е полицейски въпрос, Ейб. Сигурна съм, че тримата с Франк и с лейтенант Лание ще успеете да намерите някакво решение.

Глицки погледна над рамото на кметицата към града. Макар че в стаята не беше много топло, той леко се бе изпотил и изтри челото си с ръкава.

— Госпожо кмет… — поде той.

— Моля те, Ейб — вдигна ръка тя. — В ресторанта на Лу Гърка винаги си ме наричал Кейти. Продължи да го правиш.

Получи позволение, но не се изкушаваше да се възползва от него. Кимна уклончиво и си пое дъх.

— Канех се да кажа, че не може да се предскаже как ще се развие едно разследване. Боя се, че няма да успея да открия онова, което търсиш.

— Но аз не търся нищо.

— Извинявай, но на мен ми се струва, че никак не ти се иска да установя, че Хановър е убил някого. Или че се е самоубил.

— Не, ако е направил това, това ще откриеш. И аз ще го приема. Но искам човек, който наистина ще разследва. Някой, който няма да излиза пред пресата още на първия ден и да заявява, че случаят му прилича на убийство и на самоубийство и че като че ли Хановър е убил приятелката си.

Глицки захапа вътрешността на бузата си.

— Добре тогава. Трябва да те попитам още нещо.

— Разбира се. Каквото и да е.

— Какви бяха отношенията ти с него? С Хановър?

Кметицата притвори очи.

— Той ми беше приятел и дарител за кампанията ми.

— Нищо повече?

Тя изпъна гръб:

— Какво намекваш?

— Нищо не намеквам. Просто питам. Наречи го начало на разследването ми.

— Добре, така да бъде, но отговорът е същият. Той ми беше приятел и дарител, нищо повече.

— Добре.

Уест наклони глава на една страна.

— Не ми ли вярваш?

— Щом го казваш, ще ти повярвам, обаче ти имаш много приятели и много дарители. Интересът ти към факта как ще бъде запомнен един от тях след смъртта си ми се струва малко… необичаен.

Уест отново задраска по попивателната си.

— Не е важно как ще го запомнят хората — каза тя. — Или поне не е важно само това. То има само второстепенно значение. — Тя помълча малко. — Опитвам се да разбера — ако не го е извършил той, значи някой друг… го е убил.

— Смяташ ли, че може да е била приятелката му Миси? От чутото допускам, че другия труп е нейният.

— Ако се окаже, че е била тя, добре. Поне ще знаем със сигурност. Някой поне ще е провел истинско разследване, защото Пол заслужава това. — Тя снижи глас и присви очи. — Искам да бъда сигурна, че който и да го е убил, е или мъртъв, или заловен. Наречи го чисто и просто отмъщение, но този човек ми допадаше и никак не ми се вярва да е убил някого или да се е самоубил. Добре, може и да е била Миси, но ако не е била тя…

Глицки скочи:

— Има ли причина да смяташ, че може и да не е била тя?

— Каква например?

— Не знам. Делови проблеми, семейни въпроси, нещо, за което си чула?