Джон Лескроарт - Мотивът

Двамата излязоха от Фери Билдинг, следвани на прилично разстояние от репортерите, сред които бе и Джеф Елиът. Първите няколко пресечки на Маркет, макар претъпкани с пешеходци и с пътно движение, бяха относително чисти и по тях се срещаха хора, които работеха в центъра на града. Тук нямаше почти никакви градски пороци, които Кейти Уест се надяваше да извади на показ, затова тя успя да поговори с Глицки, докато вървяха. Хвана го под ръка и наложи бързо темпо.

— Учудена съм да те видя толкова скоро. Допускам, че става дума за Пол Хановър. Имаш ли нещо?

— Почти това, което искаше — каза Глицки. — Разговарях с Джон Страут и със снахата на Хановър и от казаното съм почти убеден, че няма почти никаква вероятност той да е убил когото и да било, включително и себе си. — С няколко думи й разказа какво бе открил — входната рана над дясното ухо и другата в тила на жената. — Като че ли това е всичко. Възможно е да се е застрелял само ако се е изкривил по невероятен начин, а това няма смисъл. При нея проблемът е същият. Така че най-вероятно не е станало по този начин.

— Когато шефът на полицията каза, че си добър, не се е шегувал, нали, Ейб?

— Не съм толкова умен, просто всеки път ми върви. Попадам на нужните хора.

Бяха стигнали до Седма улица и сега очите на кметицата бързо се стрелкаха напред-назад, търсейки признаци за упадъка на града, които Глицки знаеше, че ще се появят всеки момент. Само че мислите й продължаваха да следят темата.

— И сега какво? — попита тя.

— Какво имаш предвид?

— С разследването?

— Продължава, разбира се. Обратно при инспектор Кунео, където всъщност си му е мястото.

Още няколко бързи стъпки, след което тя рязко спря.

— Става дума за същия инспектор Кунео, който тази сутрин каза на пресата, че става дума за убийство и за самоубийство, така ли?

Глицки стисна устни за миг, преди да отговори.

— На мен ми се стори същото, когато отидох на мястото за пръв път.

— Да, само че не каза на никого за това, преди да си събрал повече факти, нали?

Той й поднесе нещо, което се надяваше да мине за усмивка.

— Свикнал съм да се оправям с медиите малко повече от твоя средностатистически инспектор.

— Така да е, Ейб, обаче остава фактът, че ти постигна истински напредък само за половин ден, а инспектор Кунео няма нищо общо с това.

— Не е точно така. Той е разговарял със снахата на Хановър първи през миналата нощ…

— Само че не е успял да научи, че ръката на Пол е парализирана.

— Той не е знаел къде се намира входната рана, затова не би разбрал значението на тази информация.

— Именно. А би могъл да прояви малко инициатива и да отиде в моргата при трупа. Не е ли така?

Глицки само сви рамене.

— Може би е трябвало да го направи.

— Ти би го направил.

Вярно беше, обаче Глицки отново вдигна рамене.

— Както и да е, имаме ясна представа, че господин Хановър не е направил нищо нередно. Нали точно това поиска сутринта?

Тя го погледна напрегнато като птичка.

— Само че за жалост, работата вече не е в това.

Глицки зачака.

— Работата е там, Ейб, че вече знаем, че Пол е бил убит, нали? И според теб не го е направила приятелката му Миси. Което означава, че и двамата са били убити от някой друг. А ако нещата стоят така, смяташ ли, че мога да вярвам, че инспектор Кунео ще пожъне по-големи успехи, докато се опитва да залови човека, убил един от най-близките ми приятели и благодетели, отколкото при установяването на причината и на начина на настъпване на смъртта? Не се мъчи. Отговорът е „не“.

Групата репортери, която ги следваше, спря заедно с тях и с ъгълчето на очите си Глицки като че ли забеляза растящото убеждение на някои от тях, включително на Джеф Елиът, че пред очите им вероятно тече важен разговор между кмета и заместник-началника на полицията. Реши, че моментът е подходящ да извлече известна полза от настойчивите твърдения на Уест, че двамата всъщност са добри приятели. Пристъпи по-близо до нея и се опита думите му да прозвучат нехайно:

— Не би запазил работата си в отдел „Убийства“, ако не действаше ефикасно, Кейти. Лание щеше да го изхвърли.

— Ейб — не се хвана тя, — помогни ми с това. Разбирам малко от политика и схващам тревогата ти. Ако така ще ти бъде по-лесно, позволи на инспектор Кунео да продължи да работи по случая под някаква форма, само че ще го приема за лична услуга, ако и ти продължиш да разследваш. Ако зависи от мен, който и да е убиецът на Пол Хановър, няма да се измъкне безнаказано, докато аз командвам парада, а ти си най-подходящият човек да се погрижиш затова. — Пресегна се, постави ръката си върху неговата и го погледна в лицето. — Моля те, Ейб. Заради мен.