Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Навън, на улицата, Фон Тиболт попита Холкрофт:

— Какви са плановете ти, Ноъл? Нали знаеш, че все още трябва да действаме много предпазливо. Нахрихтендинст няма да приемат това така лесно.

— Да, знам… Плановете ми ли? Ще продължа да търся майка си. Тя все трябва да бъде някъде.

— Чрез моя приятел, първия заместник-управител, уредих полицейска охрана. Личната ти охрана ще отиде да те пази в „Екселсиор“, а нашата — в „Д’Акор“. Освен ако не искаш да се преместиш при нас, разбира се.

— Не ми се иска да си местя багажа — отговори Холкрофт. — Свикнах там. Ще остана в „Екселсиор“.

— Утре сутринта ли ще отидем в Цюрих? — попита Кеслер, оставяйки Фон Тиболт да вземе решението.

— Може би ще е по-добре да пътуваме отделно — каза Холкрофт. — Ако полицаите не възразят, аз бих искал да пътувам с кола.

— Чудесна идея, приятел — отвърна Фон Тиболт. — Полицията няма да има нищо против и е много по-разумно да пътуваме отделно. Ти ще пътуваш с влак, Ерих, аз със самолет, Ноъл ще вземе кола. Ще направя резервациите в „Колумбин“.

Холкрофт кимна.

— Ако до утре майка ми и Хелдън не ми се обадят, ще им оставя съобщение да ме търсят там — каза той. — Ще хвана такси — той забърза по улицата и сви зад ъгъла. Още една минута и гневът му щеше да избухне. Готов бе да убие Фон Тиболт с голи ръце.

Йохан каза тихо:

— Той знае. Не мога да определя точно колко, но знае.

— Защо мислиш така? — попита Кеслер.

— Отначало просто го почувствах, после вече бях сигурен. Попита за Ханс, а ти му отговори, че е в Мюнхен. Той знае, че това не е така. Снощи някакъв служител го е попитал дали да се обади в стаята на Ханс.

— Боже мой…

— Не се тревожи. Нашият американски приятел ще умре още по пътя за Цюрих.

Опитът за убийство на Ноъл — ако се опитаха да го убият още сега — щеше да бъде направен някъде по пътищата на север от Фриборг и на юг от Кьониц. Такова бе предположението на Яков Бен-Гадиз. Разстоянието между тях бе не повече от двайсет километра, но пътят минаваше през хълмиста местност и движението по него по това време на годината бе слабо. Беше зима и макар климатът да не бе алпийски, често падаха леки снеговалежи, пътищата не бяха от най-добре поддържаните и шофьорите ги избягваха. Но Холкрофт реши да не пътува по магистралите, а през малки градчета и селца под претекст, че иска да разгледа архитектурата им.

Всъщност Яков бе избрал маршрута, а Ноъл го бе представил на полицаите, на които лично първият заместник-управител бе наредил да го ескортират на север. Фактът, че никой не му възрази, потвърди предположението на евреина.

Яков се опита да си представи как щеше да бъде извършено убийството на Ноъл. Фон Тиболт и Кеслер щяха да бъдат далеч от мястото на престъплението. И двамата щяха да си осигурят алиби. За евентуалната екзекуция щяха да бъдат наети убийци, нямащи нищо общо с Волфсшанце. Никакви рискове нямаше да допуснат толкова скоро след срещата в банката. Убийците щяха на свой ред да бъдат убити от Sonnenkinder и всички следи към Волфсшанце щяха да бъдат заличени.

Така виждаше стратегията им Бен-Гадиз и трябваше да измисли как да й противодейства. Най-важното бе да се опази Ноъл по пътя за Цюрих. Щом веднъж стигнеше там, щяха да наложат своята стратегия. Имаше много начини да убиеш някого в големия град и Яков бе експерт по тях.

Пътуването започна и контрастратегията влезе в действие. В Женева Холкрофт бе наел тежка кола от „Бонфис“ — това бе най-скъпата фирма за автомобили под наем в Швейцария, която можеше да намери необикновена кола за необикновения клиент. Неговата бе брониран ролс-ройс, чиито гуми издържаха няколко спуквания.

На около километър и половина пред Ноъл бе Хелдън с едно невзрачно, но много маневрено рено, а Бен-Гадиз не изоставаше на повече от километър зад него със своето мазерати — кола, която масово караха заможните граждани на Женева. Развиваше висока скорост. Между Яков и Холкрофт бе полицейската кола с двама униформени служители, чиято задача бе да пазят Холкрофт и които не знаеха нищо.

— Колата им ще се повреди по пътя — каза евреинът, когато тримата разглеждаха пътната карта в хотелската стая на Ноъл. — Няма да ги жертват — твърде много въпроси ще възникнат. Мъжете от охраната наистина са полицаи. Записах си номерата на каските им и ги дадох на Литвак да ги провери. И двамата са за първа година в централното полицейско управление, което значи, че не са много опитни.