Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Бе увеличил скоростта повече от необходимото. Стрелката на спидометъра показваше седемдесет и три километра — това бе твърде много за такъв път. Защо?

Защото се опитваше да намали разстоянието между него и полицейската кола от Женева, но шофьорът й караше все по-бързо, много по-бързо отпреди и навлизаше в завоите с голяма скорост, въпреки снеговалежа… за да се приближи до Холкрофт!

Да не би полицаите да бяха полудели? Бен-Гадиз впери поглед право напред, опитвайки се да проумее какво става. Нещо го притесняваше, без да знае точно защо. Какво правеха те?

И тогава той видя.

Багажникът на полицейската кола бе леко изкривен. Изкривен! А колата, която той бе следвал през последните три часа, бе съвсем здрава.

Това бе друга полицейска кола!

На една от отбивките, сред плетеницата от завои по радиопредавателя й бяха наредили да се отклони и друга бе заела мястото й. Това означаваше, че мъжете в колата бяха забелязали неговото мазерати и което бе много по-лошо, Холкрофт не предполагаше за съществуващата опасност.

Полицейската кола навлезе в един широк завой. Яков чу пронизителния вой на клаксона през вятъра и снега. Те даваха сигнал на Холкрофт. Вече се изравняваха с него.

— Не! Недей! — изкрещя Яков на стъклото, натисна клаксона с палците си, на завоя колата поднесе и той стисна здраво волана. Бе на петдесетина метра от полицейската кола и се спусна напред да я настигне. — Холкрофт! Недей!

Изведнъж предното му стъкло се пръсна на парченца. Наоколо се появиха малки кръгчета смърт, усети как стъклата се забиват в бузите и пръстите му. Бяха го улучили. През задното стъкло на полицейската кола бяха стреляли по него с автомат.

От капака на мотора му заизлиза дим. Радиаторът експлодира. В следващия миг уцелиха гумите и във въздуха се разхвърчаха парчета каучук. Колата кривна встрани и се заби в един насип.

Бен-Гадиз изрева и блъсна с рамо вратата, но тя не се отвори. Зад него купето гореше в пламъци.

Холкрофт погледна към полицейската кола в огледалото. Тя бе започнала да се приближава към него и му святкаше нещо с фаровете си. Вероятно полицаите искаха да му предадат нещо.

Нямаше как да спре на завоя. На няколкостотин метра надолу по път сигурно имаше по-равна отсечка. Той намали и полицейската кола се изравни с него; прехвърчащите снежинки му пречеха да види ясно младия офицер.

Шофьорът натискаше клаксона и продължаваше да му подава сигнали с фаровете. Той спусна надолу прозорчето.

— Ще отбия веднага щом…

Тогава видя лицето на единия. Изражението му. Това не бе младият полицай от Женева, а съвсем непознат човек. В прозореца се появи дулото на пушка.

Ноъл направи отчаян опит да вдигна нагоре прозорчето, но бе твърде късно. Чу изстрелите, видя огнените езици и почувства как стотина бръснача прорязват тялото му. Видя как собствената му кръв опръска стъклото и чу виковете си в останалата без управление кола.

Бронята се огъна силно, пращейки от многобройните удари. Таблото му бе обърнато надолу. Педалите стърчаха оттам, където трябваше да бъде таванът, а той лежеше върху него. После отново се преметна и се озова на мястото си. След това бе запратен в стъклото, оттласна се от него и се заби в кормилото, вдигна се нагоре и накрая бе захвърлен в някакво празно пространство.

То бе тихо и спокойно. Болката от бръсначите бе изчезнала, мъглата около него се бе разсеяла и той пропадна в бездна.

Яков разби останалата част от предното стъкло с пистолета си. Карабината бе паднала на пода, експлозивите бяха в затворената кутия, гранатите не се виждаха никъде.

Можеше да използва само едно от оръжията си, защото бе в ръката му. Щеше да стреля с него, докато не му се свършеха патроните или не го убиеха.

В колата имаше трима души; единият се бе навел и се готвеше да стреля. Бен-Гадиз виждаше главата му в огледалото! Сега! Той се прицели внимателно през завесата от дим и дръпна спусъка. Лицето на мъжа подскочи нагоре и падна върху нащърбеното стъкло на прозореца.

Яков отново блъсна вратата с рамо, тя поддаде леко, но не се отвори. Трябваше бързо да се измъкне навън — всеки миг резервоарът щеше да избухне. Пред него полицейската кола блъскаше ролс-ройса напред, а единият мъж бе излязъл на пътя, бе се пресегнал през прозореца и бе хванал волана. Двамата се опитваха да прекатурят колата през насипа.

Бен-Гадиз блъсна с цялото си тяло вратата и тя се отвори. Евреинът излезе навън; кръвта от раните му се стичаше на струйки по снежната белота. Той извади пистолета си и изстреля два куршума; погледът му бе замъглен.