Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Тел! Въже! Верига!

— Научи се да използваш пръстите си! Не забравяй, че те са оръжия.

— Изкатери се отново на дървото. Много бавно го направи…

— Качи се на хълма и се спусни по него, без да те забележа…

— Видях те. Считай, че са успели да ти пръснат главата!

— Натисни нервното окончание, не вената! Имаш пет такива точки. Открий ги. Сега опитай с превръзка на очите. Напипай ги…

— Претъркули се след падането, не клякай.

— Трябва винаги да имаш два варианта за действие и да можеш да направиш избора между тях за части от секундата. Научи се да мислиш по този начин. Превърни го в инстинкт…

— Точността е въпрос на прицелване, неподвижност и задържане на дишането. Стреляй още седем пъти — искам всички попадения да са в диаметър пет сантиметра.

— Бягай, бягай, бягай! Използвай заобикалящата обстановка, слей се с нея. Не се страхувай да стоиш неподвижно. Човекът, който застава на едно място, често се забелязва най-трудно…

Лятото мина и Яков Бен-Гадиз бе доволен от постигнатото. Ученикът бе надминал учителя. Вече бе подготвен.

Тя също бе подготвена. Двамата щяха да действат заедно. Sonnenkinder бяха под прицел. Списъкът им бе внимателно разучен.

Херълд Трибюн

Париж, 10 октомври — международната агенция в Цюрих, известна като „Anvil“, днес съобщи за образуването на независим Съвет на канцлерите, който ще бъде избран чрез тайно гласуване от страните-членки. Първият конгрес на агенцията ще се проведе на 25-и този месец…

Мъж и жена вървяха по улицата в цюрихския квартал Линденхоф, на левия бряг на река Лимат. Мъжът бе доста висок, но прегърбен, куцаше силно и се придвижваше трудно през тълпата, а очуканият куфар, който носеше, му пречеше допълнително. Жената го държеше под ръка, по-скоро като досадно задължение, отколкото от привързаност. И двамата мълчаха — те очевидно бяха достигнали тази неопределена възраст в омразно съжителство.

Спряха пред една служебна сграда и влязоха в нея. Мъжът закуцука след жената към асансьорите. Застанаха пред служителя и жената го попита на характерен за средната класа немски за номера на офиса на малка счетоводна фирма.

Служителят й съобщи номера, който се намираше на дванайсетия етаж, но тъй като беше обедна почивка, той се съмняваше, че ще намерят някого горе. Нямало значение, те щели да почакат.

Слязоха на дванайсетия етаж и се озоваха в празен коридор. Веднага щом вратата на асансьора се затвори, двамата се затичаха към стълбището от дясната страна. Накуцването и омърлушените изражения бяха изчезнали. Изкачиха тичешком стълбите и спряха на площадката пред вратата за покрива. Мъжът опря куфарчето на земята, коленичи до него и го отвори. Вътре имаше цев и приклад на пушка; на цевта бе поставен оптически мерник, прикладът имаше ремък.

Той извади частите и ги сглоби. След това свали шапката и перуката, пришита за дъното й и я хвърли в куфара. Помогна на жената да съблече връхната си дреха и да я обърне наопаки. Това бе добре ушито, скъпо бежово манто, купено от луксозен парижки магазин.

После тя му помогна да направи същото със своята връхна дреха, която се превърна в модно мъжко палто, обточено с велур по края. Жената свали кърпата от главата си, махна няколко фуркета и русата й коса се разпиля по раменете. Тя отвори дамската си чантичка и извади оттам револвер.

— Ще те чакам тук — каза Хелдън. — Успех.

— Благодаря — отвърна Ноъл и отвори вратата към покрива.

Той се наведе до един неизползван комин, прехвърли ремъка на пушката през рамо и го опъна. Бръкна в джоба си, извади три патрона, сложи ги в патронника и вдигна предпазителя.

Трябва винаги да имаш два варианта за действие и да можеш да направиш избора между тях за части от секундата.

Той нямаше защо да обмисля други възможности сега. Щеше да бъде точен.

Обърна се и коленичи до стената. Сложи пушката върху комина и погледна през оптическия мерник.

Долу на отсрещната страна на улицата тълпата приветстваше мъжете, които излизаха през огромните стъклени врати на хотел „Линденхоф“. Те се появиха на светлината, заобиколени от развети знамена с емблемата на Първия конгрес на „Anvil“.

Ето го. Той спря мерния нишков кръст върху изваяното лице, обрамчено от лъскава руса коса.

Холкрофт натисна спусъка. Дванайсет етажа по-надолу изваяното лице се превърна в кървава безформена плът.

Тинаму най-после бе убит.

От Тинаму.

Те бяха навсякъде. Всичко тепърва започваше.