Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Познаваш ли добре града?

— Не много.

— Тогава си чакал таксита, обикалял си покрай езерото, ходил си до няколко кея и си разпитвал дали не са виждали майка ти там. Би било съвсем логично да постъпиш така, нали? Сигурно смятат, че си изпаднал в паника.

— Вече е седем и половина — каза Ноъл. — Остават още час и половина. Ще се върна в хотела. Ще се видим след срещата в банката.

— Къде? — попита Яков.

— Наеми стая в „Екселсиор“, използвай фиктивно име на семейна двойка. Иди там след девет и половина, но много преди обяд. Аз съм в 411-а.

Той застана пред вратата на апартамента в хотела. Беше осем и половина. Отвътре долитаха ядосани гласове. Фон Тиболт доминираше в споровете, гласът му бе рязък и издаваше склонност към насилие.

Насилие. Холкрофт пое дълбоко въздух и с усилие на волята си потисна инстинктите, които тази асоциация породи у него. Предстоеше му да се изправи пред убиеца на майка си и на баща си и да го погледне в очите, без да издава гнева си.

Почука на вратата, благодарен, че ръката му вече не трепери.

Вратата се отвори и той се вгледа в очите на убиеца на най-близките си хора.

— Ноъл! Къде беше? Търсихме те навсякъде.

— И аз правех същото — отвърна Холкрофт. Не се налагаше да си придава изморен вид, но едва овладя гнева си. — Цяла нощ я търсих. Никъде не я открих. Мисля, че тя не е пристигнала тук.

— Ще продължим да я търсим — каза Фон Тиболт. — Пийни си малко кафе. След малко ще тръгнем към банката. Скоро всичко ще свърши.

— Ще свърши, нали? — попита Ноъл.

Тримата седнаха от едната страна на дългата заседателна маса. Холкрофт бе в средата, Кеслер от лявата, а Фон Тиболт от дясната му страна. Срещу тях бяха двамата директори на Голямата Женевска банка.

Пред тях имаше купчина документи — еднакви за всеки, подредени в една и съща последователност. Разгръщаха страниците и четяха написаните по тях редове. Едва след около час ценният документ бе изчетен.

Имаше два допълнителни документа, чиято първа страница бе обрамчена в тъмносиньо. Директорът, който бе седнал отляво, заговори пръв:

— Надявам се, вие разбирате, че с оглед на размерите и целите на тази сметка Голямата Женевска банка не може да поеме отговорност за разпределянето на средствата, защото след отпускането им ние губим контрол върху тях. В документа е посочено съвсем ясно, че отговорността принадлежи в еднаква степен на тримата участника. Ето защо законът изисква всеки от вас да подпише, че предава правата и привилегиите си на другите двама сънаследници. Тези права и привилегии обаче не включват лично завещаната сума, която ще бъде прибавена към наследството ви в гореспоменатия случай. — Директорът сложи очилата си. — Моля прочетете текста пред вас, за да се уверите, че той съответства на това, което аз ви представих, и поставете подписите си над имената в присъствието на другите участници. После разменете листата, защото трите подписа трябва да фигурират във всеки комплект документи.

Те бързо прочетоха условието, подписаха го и си размениха листата. Когато Ноъл подаваше подписания документ на Кеслер, съвсем спокойно го попита:

— Знаеш ли, забравих да те питам нещо, Ерих. Къде е брат ти? Мислех, че ще дойде с теб в Женева.

— Тези притеснения съвсем ме объркаха, забравих да ти кажа — отвърна Кеслер усмихнато. — Някаква работа е забавила Ханс в Мюнхен. Сигурен съм, че ще се видим с него в Цюрих.

— Цюрих?

Ученият плъзна поглед покрай Холкрофт към Фон Тиболт.

— Ами да. Нали планираме да отидем там в понеделник сутринта?

Ноъл се обърна към Йохан.

— Не си ми споменавал такова нещо.

— Нямахме време да поговорим. Удобно ли ти е в понеделник?

— Не. Може би дотогава ще съм получил вест от нея.

— Какво?

— От майка ми. Или поне от Хелдън. И тя трябваше да се обади.

— А, да, разбира се. Сигурен съм, че и двете ще успеят да се свържат с теб.

Последният документ бе свързан с деблокирането на сметката. Данните бяха въведени в компютъра. След подписването на този документ кодовете щяха да бъдат перфорирани, средствата щяха да се обърнат в ликвидни и да се прехвърлят в банка в Цюрих.

И тримата подписаха. Директорът от дясната страна вдигна слушалката на телефона.

— Въведете в компютърна банка 11 следните цифри… Готови ли сте?… 6,1,4,4,2, пауза, 4,8,1,0,0… Моля ви, повторете. — Изслуша отговора и кимна. — Правилно. Благодаря ви.

— Приключихме ли? — попита колегата му.

— Да — отговори директорът. — Господа, от този момент сумата от седемстотин и осемдесет милиона щатски долара е прехвърлена на ваша обща сметка в Голямата Женевска банка в Цюрих. Нека мъдростта ви бъде като тази на пророците и нека Господ направлява решенията ви.