Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Бог да те благослови, мой скъпи Ноъл.

С обич: Алтийн

Холкрофт вдигна глава към Яков, който стоеше до прозореца в апартамента, загледан в сивата дрезгавина на ранното зимно утро.

— Какво не би оставила да направи друг? — попита той.

— Да се срещне с брат ми — отвърна Хелдън от другия край на стаята.

Ноъл стисна юмрук и затвори очи.

— Бен-Гадиз каза, че е заповядал да те убият.

— Не само мен. Той уби много хора.

Холкрофт се обърна към евреина.

— Майка ми пише, че вие ще ми обясните за лъжата.

— Оставям това на Хелдън. Знам голяма част от историята, но тя я знае цялата.

— Затова ли отиде в Лондон? — попита я Ноъл.

— Затова отпътувах от Париж, но не отидох в Лондон, а в едно малко селце до езерото Нюшател.

Тя му разказа онова, което бе научила от Вернер Герхарт за Волфсшанце, за двете страни на монетата. Тя се опитваше да си спомни всяка дума, изречена от последния от Нахрихтендинст.

Когато свърши, Холкрофт стана от креслото.

— Значи през цялото време аз съм бил една марионетка, която те са използвали за тайния си план. Аз съм бил инструмент в ръцете на фалшивата Волфсшанце.

— За тях си бил шифърът, който отключва трезорите за Sonnenkinder — отвърна Бен-Гадиз. — С твоето участие те могат да постигнат всичко по легален начин. Толкова голяма сума не може да се отпусне, ако не бъдат спазени всички изисквания на закона. Волфсшанце никога не би се опълчила срещу закона и затова е била измислена тази гениална лъжа.

Ноъл бе застанал до вратата на спалнята и гледаше в стената. На слабата светлина десенът на тапетите беше неясен, малките му кръгчета сякаш взаимно се поглъщаха и изчезваха. Поради приглушената светлина или преумореното му зрение те започнаха да се въртят, после се превърнаха в малки черни точки, които изчезнаха и само след миг големите кръгове отново се появиха. Кръгове, кръгове от измама. В тези извити линии нямаше частица истина, а само измама. Само лъжи!

От гърлото му се изтръгна вик, започна да блъска яростно с юмруци по стената, единственото му желание беше да унищожи тези ужасни кръгчета.

Нежни ръце го докоснаха.

Един изстрадал мъж го бе призовал и този мъж бе лъжец. Къде бе той? Какво бе направил.

В очите му се появиха сълзи, очертанията на кръгчетата се размазаха и десенът на тапетите се превърна в мътно петно. Хелдън го бе прегърнала, бе навела главата му до своята и бършеше сълзите му с нежните си пръсти.

— Скъпи мой. Единствени мой, любими…

— Аз… ще… ги убия! — чу се да вика той и непоколебимостта на изреченото го ужаси.

— Ще убиваш! — отговори друг глас — силен и плътен, и думите отекнаха в съзнанието му. Това бе Яков Бен-Гадиз; той бе дръпнал Хелдън настрана, бе обърнал Ноъл и бе приковал раменете му към стената. — Ще убиваш!

Холкрофт се опита да съсредоточи замъгления си поглед и да овладее треперенето на тялото си.

— Ти не искаше да я видя и се опита да ме спреш!

— Но знаех, че няма да мога — отвърна тихо Яков. — Разбрах го, когато те видях как се хвърли към прозореца. Малцина са така добре обучени като мен, но в теб има нещо изключително. Не ми се ще да мисля какво би станало, ако бяхме врагове и се радвам, че не сме.

— Не те разбирам.

— Поверявам ти решението на Хар Ша’Алав. То изисква проява на невероятна дисциплина, на която ти си способен. Ще ти призная нещо — аз не бих се справил на твое място, но може би ти ще издържиш.

— За кое?

— Да се срещнеш с тях в банката. С убийците на майка ти, с човека, който заповяда да бъдат убити Хелдън и Ричард Холкрофт преди това. Изправи се лице в лице с тях. Подпиши документите.

— Ти си полудял! По дяволите, съвсем си откачил!

— Не съм! Проучихме клаузите на закона. Трябва да подпишеш, че си съгласен след евентуалната ти смърт правата и привилегиите ти да бъдат прехвърлени на другите двама наследници, което е все едно сам да подпишеш смъртната си присъда. Но ти подпиши! Това няма да е твоята смъртна присъда, а тяхната!

Ноъл се вгледа в тъмните молещи очи на Яков и отново прочете в тях истината. Известно време никой не продума и постепенно Холкрофт усети, че възвръща самообладанието си. Бен-Гадиз пусна раменете му; той бе дошъл на себе си.

— Те ще ме търсят — наруши мълчанието Ноъл. — Мислят, че съм отишъл в апартамента на Фон Тиболт.

— Точно така си направил. Аз не поставих нишките обратно на вратата. Видял си, че там няма никой и си си тръгнал.

— А после къде съм отишъл? Те ще ме разпитват.