Робърт Лъдлъм: Апокалиптичният часовник

— Наистина ли?

— Продължавай!

Латъм, агент номер Едно и полковникът видяха, че Елиз маха с ръка зад гърба си, предупреждаваше ги. Върнаха се няколко стъпала надолу и зачакаха. На третата стълбищна площадка излезе рус пазач, който гневно и раздразнено попита:

— Фройлайн, да сте виждала Адриен? Не е в стаята с Хайнеман, а вратата е отворена.

— Сигурно са излезли на разходка, Ерих.

— Този Хайнеман е отвратителен, а тя е толкова млада! Знаеш, че е перверзен тип, нали?

— Не мисли за това.

— Мразя това място!

— Все още можеш да си тръгнеш, приятелю.

— Не, не мога! Те ми платиха следването в университета. Ще ме проследят и ще ме убият.

— Ерих! — изкрещя мъжки глас от коридора. — Ела тук!

— Ах, този все крещи. Направи това, направи онова!

— Ако видя Адриен, ще й кажа, че си загрижен за нея.

Пазачът на име Ерих изтича към коридора, а Елиз слезе няколко стъпала по-надолу и прошепна на тримата до стената:

— Не го убивайте, може да ви бъде полезен.

— Защо?

— Иска да се махне оттук, а знае много неща. Да вървим!

Площадката на четвъртия етаж не изглеждаше никак приветлива. Голяма двайсетфутова арка заемаше пространството между стените. Предполагаше се, че същото е и на задното стълбище. Двама пазачи стояха отпред, а отзад се виждаше трети, който седеше на пейка. Елиз се появи пред тях.

— Стой! — изрева мъжът отдясно, извади пистолет и се прицели в главата на проститутката. — Не знаеш ли, че е забранено да идваш тук?

— Уточнете се с вашия човек в библиотеката. Той ми каза да се кача тук веднага, щом се освободя от онзи парижанин.

— Какво става? Коя сте вие? — извика стражът от пейката, стана и изтича напред.

— Аз съм Елиз и няма да търпя вашата неучтивост. Подчинявам се на заповедите, които ми дават.

Изведнъж тя отскочи встрани и тих шум от приглушени изстрели изпълни горния етаж. Тримата пазачи паднаха. Дру изтича нагоре, провери всяко тяло и се увери, че са мъртви. След това се обърна към Елиз, която се бе качила по стълбите:

— Бягай оттук!

— Благодаря ви, мосю.

— Върни се в кухнята — каза Витковски. — Развличай ги и ги накарай да запазят спокойствие.

— Няма проблеми, полковник. Довиждане.

— Къде са останалите? Трябваше досега да са тук.

На тясното стълбище агент номер Две бе притиснал пазача на Монлюк. Той го тикаше по стълбището след Диц и проститутката.

— Какво правиш тук, Адриен? — попита тих глас от третия етаж.

— Исках да те видя, Манфред — изплака момичето. — Всички се държат толкова лошо с мен, а аз знаех, че ти си тук.

— Откъде знаеш това, скъпа? Постовете са секретни.

— Мъжете започват да приказват, когато са пили много шнапс.

— И ще бъдат наказани за това, хубавото ми момиче. Ела тук.

— Убийте го? — извика Адриен и се хвърли към стената.

Два приглушени изстрела накараха пазача на име Манфред да се строполи на земята. След това те продължиха към последния етаж.

На пръв поглед достъпът изглеждаше невъзможен: зад ъгъла на стълбището имаше арка, а в средата й стоеше пазач. Зад него друг дремеше на пейка.

— Познаваш ли го? — пошепна на френски Диц на ухото на Адриен.

— Не, мосю. Той е нов. Виждала съм го, това е.

— Знаеш ли дали е немец или французин?

— Със сигурност е немец, господине. Тук почти всички пазачи са немци, но много от тях говорят френски.

— А сега ще стоиш мирна, каквото и да се случи, разбра ли?

— Какво ще правите?

— Ще запалим огън.

Диц извади от десния си джоб къса тръбичка и запали фитила. Надникна зад колоната и след това хвърли тръбичката към пазача. Неонацистът рязко се обърна и преди да е разбрал какво става, ослепителни искри проникнаха в очите и плътта му. Той извика, а стражът зад него скочи на крака и в паниката си изстреля няколко патрона. Адриен изпищя от болка — беше ранена в крака. Диц я дръпна назад, а нацистът, когото агент номер Две водеше пред себе си, дълбоко въздъхна — беше улучен в главата. Командосът започна да стреля иззад колоната. Вторият пазач се завъртя и се строполи точно върху димящия фитил. Черен дим изпълни всичко. Диц взе момичето на ръце и го понесе надолу по стълбището.

— Къде е онзи кучи син? — попита той агента.

— Мъртъв е, капитане.

— Това не ме интересува! Дано ръката му не е много студена.

Групата побягна наляво. Диц носеше Адриен на ръце, а французинът влачеше нациста. След шест секунди стигнаха централната арка, където ги чакаха Латъм, Витковски и агент номер Едно. Адриен беше в безсъзнание.