Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Нацистки курви! — обвинително каза номер Едно.

— Не бъди глупак! — възрази Елиз. — Работим там, където ни плащат добре.

— Знаете ли кои са тези хора? — каза номер Две. — Това са най-големите зверове на света.

— Това е минало — хладно го сряза Елиз.

— Не сте чували? — почти извика номер Две. — Те са фашисти, избили цели народи!

— Ние сме само временни компаньонки, идваме за около седмица. Никога не говорим на подобни теми. А и повечето германци, които познавам, са чаровни и учтиви джентълмени.

— Сигурен съм, че е така — прекъсна я Витковски. — Губим време, момчета. Трябва ни някой мъж от персонала.

— Не знам, полковник — каза Дру. — Те казаха, че идват тук за около седмица — така ли е, госпожице?

— Такава е уговорката, мосю.

— А какво става след това? — попита той.

— След медицински преглед отиваме другаде. Нищо не знаем. Работата ни е да правим компания на мъжете.

Дру обърна пленницата си към малка масичка, върху която беше разгънат планът на замъка.

— Сега ще ни кажете какво има във всяка една от стаите. За вас е по-добре да не лъжете и да бъдете послушни. На по-малко от минута път от замъка има цял отряд от френското разузнаване, готов да взриви портала, да влезе и да арестува всички тук. Съветвам ви да ни помогнете, за да доживеете до преклонна възраст и да сключите някоя добра сделка.

— Хайде, Адриен, да разгледаме този план.

Момичето с къса пола, което седеше до Диц, стана и отиде при колежката си.

— На първия етаж има северна веранда, голяма дневна в центъра, която служи и за трапезария, кухня, голяма почти колкото ресторант на Десния Бряг 171 171 Става дума за десния бряг на Сена — бел. пр. . На втория и третия етаж има апартаменти за гости, които Адриен и аз можем да опишем до последния матрак.

— Кой живее там сега? — попита Витковски.

— Хер Хайнеман, нали, скъпа? — попита Елиз.

— Да — каза другата жена. — Такъв досадник!

— В двата други апартамента са Колет и Жана, а компаньоните им са бизнесмени от Мюнхен и Баден-Баден. На третия етаж съм аз с един ужасно нервен тип, който се напива до козирката и после нищо не може да направи. Другите стаи са свободни.

— Как изглежда твоят човек? — попита Латъм.

Елиз го описа. Дру тихо се обади:

— Това е Бержерон.

— Много е изнервен.

— Със сигурност. А какво има на четвъртия етаж?

— Там не пускат никого освен няколко души в черни костюми с червени ленти на ръкавите. Всички се страхуват от тях до смърт. Мисля, че е гробница, мосю. Гробница на велик фараон.

— Обяснете ми, ако обичате.

— Влизането там е строго забранено, входът е запечатан. Всички врати са стоманени. Никой не влиза вътре освен хората с черни костюми. Има някакви цепнатини в стените, в които те пъхат ръце и вратите се отварят.

— Електронни скенери за отпечатъци — отбеляза Витковски. — Няма начин да се влезе вътре.

— Щом никога не сте се качвали там, откъде знаете това? — попита Дру.

— Предното и задното стълбище към горния етаж се охраняват постоянно. А пазачите се нуждаят от почивка, мосю. Някои от тях са много симпатични.

— Кой е „фараонът“? — попита Латъм.

— Не е тайна — отвърна Елиз. — Това е един много стар човек, когото всички обожават. Никой няма право да говори с него освен мъжете в черни костюми, но всяка сутрин го свалят на разходка с асансьор. Лицето му е обвито с тежък воал, разхождат го в инвалидна количка по така наречената „алея за размисли“ зад басейна. Отварят една врата, след това той заповядва на всички да се оттеглят. Тогава става от количката и въпреки възрастта си тръгва с маршова стъпка към едно място, което никой от нас не е виждал. Казват, че се нарича „орлово гнездо“ и там размишлява и взема мъдри решения, докато пие кафе и бренди.

— Монлюк! — каза Дру. — Значи е още жив!

— Не знам кой е, но правят всичко възможно да го запазят жив.

— Дали не е фигурант, когото манипулират за някакви свои цели? — предположи Витковски.

— Съмнявам се, че някой го манипулира — отвърна проститутката. — Всички се страхуват от стареца. Той постоянно ги заплашва с уволнение, а те пълзят на колене пред него.

— Може би играят роля, за да му се харесат? — Латъм се взря в лицето на жената.

— Ако беше така, щяхме да разберем, защото и ние играем роли.

— И все пак не се ли носят някакви слухове?

— Говори се, че старецът има огромно богатство, което само той може да използва. Твърди се, че под дрехите си крие някакви електронни уреди, които отчитат здравословното му състояние и изпращат сигнали до медицинска апаратура, която се намира на четвъртия етаж и е свързана с друга на неизвестно място.