Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Разбираемо, като се има предвид възрастта му. Трябва да е надхвърлил деветдесетте.

— Казват, че бил над стогодишен.

— И още е добре?

— Ако релетата са програмирани за препредаване, можем да открием това неизвестно място — каза полковникът.

— Ако не друго, те ще ни отведат до източника на богатства и точките на трансфер. Затова го наблюдават непрекъснато и го пазят.

— А ако проследим откъде идват сигналите, ще открием кой издава заповедите — добави Витковски. — Трябва да се качим горе!

Дру се обърна към все още уплашената Елиз.

— Ако лъжеш, ще прекараш остатъка от живота си в килия.

— Защо да ви лъжа, мосю?

— Не знам. Може би си мислиш, че горе ще ни убият и вие ще се върнете към работата си.

— Искате да стигнете до орловото гнездо, нали? — попита Елиз. — Предполагам, че с нас ще ви бъде по-лесно. Познаваме достатъчно хора от персонала и повечето пазачи. Можем да минем през кухнята и голямото фоайе, където е централното стълбище. Задното стълбище се намира зад малките салони отдясно. За да се качите на горния етаж, ще ви трябва един от помощниците на стареца. Има петима, всички са въоръжени и живеят на четвъртия етаж. Винаги има по един дежурен. Той седи в библиотеката, където господарят винаги може да се свърже с него. Ще ви покажа откъде да влезете.

— Как ще ни прекарате през всички етажи? — попита агент номер Едно.

— Тук има многобройна охрана. Хората идват и си отиват, има техници, които пристигат да проверяват апаратурата. Ще кажа, че сте външни пазачи, изпратени да покриват района зад стената.

— Единственото, което ще казваш, Дру, е „halsweh“.

— Добре, французи, помнете, че аз съм командващият офицер и ще отговарям на всички въпроси — каза Витковски.

— Готови ли сте, момчета?

Диц вдигна двата полуавтомата и подаде единия на Дру. Последният се обърна към жените, които станаха от шезлонгите. Адриен трепереше от уплаха, по-възрастната Елиз беше пребледняла.

— Страхувате ли се? Аз също. Помнете, че ако се измъкнем оттук, ние ще ви измъкнем, когато властите се намесят… Да тръгваме.

Първите хора от кухненския персонал, които видяха как Латъм и Диц в нацистки униформи влизат през вратата, бяха двама мъже. Единият кълцаше зеленчуци, а другият прекарваше през сито някаква течност. Те учудено се спогледаха, след това отново погледнаха Дру и капитана, които веднага се разделиха, за да пропуснат облечения в маскировъчен костюм Витковски. Той влезе и застана между тях. Те бързо сгънаха лакти в неофициален нацистки поздрав. Полковникът имаше вид на човек с високо положение.

— Sprechen Sie Deutch? Falls nicht, parlez-vous français? 172 172 Говорите ли немски? Ако не, говорите ли френски? — нем. и фр. — излая Витковски.

— Дойч, майн хер! — каза изненаданият готвач, който кълцаше зеленчуците, и продължи на немски: — Тук се готви, господине. Ако позволите, кой сте вие, господине?

— Това е оберфюрер Вахнер от Четвъртия Райх! — отсечено каза Диц, като гледаше право напред. — Изпратиха ни от Берлин със заповед незабавно да инспектираме околностите. Kommen Sie her! 173 173 Елате тук! — нем.

По команда агентите от Сервис д’Етранже влязоха през вратата, стиснали ръцете на двете куртизанки.

— Можете ли да идентифицирате тези жени? — изръмжа Витковски. — Открихме ги да се разхождат свободно край басейна и тенискорта. Тук няма никаква дисциплина!

— Разрешено ни е, глупак такъв! — извика Елиз. — Не ме интересува кой си, кажи на твоите маймуни да махнат ръцете си от мен!

— Е! — изкрещя оберфюрер Вахнер, като изпиваше с очи готвачите.

— Те са гости тук, господине.

Полковникът кимна, агент номер Две пусна ръката на Елиз. Другият агент пусна Адриен.

— Мисля, че ни дължите извинение — каза Елиз.

— Мадам — полковникът старателно щракна токове и наведе глава, след което веднага се обърна към готвачите. — Както може би разбирате, задачата ни е да проверим охранителните мерки, без другите да научават, че сме тук, за да не прикриват грешките си. Можете да се обадите в Берлин, за да потвърдят присъствието ни тук.

— Ах, не, господине! И преди се е случвало. Ние сме просто готвачи и никога не бихме се намесили.

— Sehr gut! Вие единствени ли сте дежурни?

— В момента да, сър. Нашият колега Щолц си тръгна преди час. Трябва да става в шест часа и да приготви закуската.

— Много добре, ние ще продължим инспекцията си. Ако някой пита нещо за нас, не сте ни виждали. Запомнете го, или Берлин ще ви го напомни.