Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

Латъм даде знак на командоса и единия от французите да тръгнат към най-далечната отворена кабина, а той се скри с другия агент в първата. Кабините бяха прости постройки от дърво, подобни на палатки, покрити с брезент на ярки райета. Вратите им просто се бутаха навътре. Самият басейн беше тъмен, отнякъде долиташе тихо бръмчене на пречиствателна инсталация. В тъмната първа кабина Латъм се обърна към агент Едно:

— Знаеш какво да правиш, нали?

— Да, мосю — отвърна французинът и извади ножа си. Латъм направи същото.

— Извинете, мосю, но двамата с колегата сме по-опитни в тези неща. Вие не бива да поемате такъв риск. Вече го обсъдихме с капитана.

— Обсъдили сте го?…

— Тихо! — прошепна агентът. — Идват!

Двамата агенти от Сервис д’Етранже излязоха от своите кабини, придвижиха се напред, докато всеки застана зад жертвата си. Изведнъж северният пазач забеляза агента от южната страна — и сгреши. Присви очи, за да се увери, че не се лъже. Свали полуавтомата от рамото си и тъкмо щеше да стреля, когато вторият агент скочи отгоре му, стисна го с лявата си ръка за гърлото, а ножът влезе в гърба му с хирургическа точност. Другият пазач се обърна изненадан, но първият агент притича напред с високо вдигнат нож. Неонацистът не успя да издаде и звук — острието се заби в гърлото му.

Всяко движение замря. Французите повлякоха мъртвите пазачи към най-близкия край на стената и се приготвиха да прехвърлят телата през нея. Но Латъм изведнъж дотича от първата кабина.

— Не! — прошепна той толкова високо, че това им се стори като вик. — Върнете ги тук!

Тримата бяха объркани, но не и ядосани.

— Какво има, по дяволите? — попита капитан Диц. — Не искаме никой да ги открие, нали?

— Пропуснахте нещо, капитане. Не мислите ли, че са доста едри? Сигурен съм, че можем да се пъхнем в тези идиотски униформи.

— Проклет да бъда — бавно каза Диц. — Мисля, че си прав.

— Побързайте! — каза агент номер Едно.

Двамата с колегата си коленичиха и започнаха да свалят нацистките униформи от труповете. По тях имаше петна от кръв.

— Има един проблем — прекъсна ги капитанът. Всички погледи се обърнаха към него. — Всички говорим немски с изключение на теб, Дру.

— Нямам намерение да си говоря с никого от тях.

— Но ако ни спрат, тези тук са единствените пазачи. Няма значение, че е тъмно.

— Момент — каза агент номер Две. — Мосю Латъм, можете ли да кажете думата „Halsweh“?

— Много ясно: халсвей.

— Опитай пак — доброжелателно кимна Диц на французите. — Страхотно, момчета… още веднъж — Halsweh.

— Халсвей — измънка Латъм.

— Става — каза командосът. — Ако някой ни спре, ще говоря аз. Ако се обърнат конкретно към теб, изкашляй се, хвани се за гърлото и кажи „Halsweh“, разбра ли?

— Откъде да разбера, по дяволите!

— На немски това означава „болно гърло“, мосю.

— Достатъчно! Обличайте се.

След четири минути Латъм и Диц приличаха на неонацистките патрули. На по-силна светлина едва ли биха могли да излъжат някого, но в сенките и полумрака можеха да минат за пазачи. Те замениха полуавтоматите със собствените си оръжия със заглушители, нагласени за единична стрелба в случай, че ситуацията изисква един изстрел, а не откос.

— Извикайте Витковски — заповяда Дру. — И внимавайте да не ви удари някоя кука по главата. Не го бива за катерач. Иди ти, номер Едно.

След деветдесет и шест секунди внушителната фигура на Витковски влезе в кабината.

— Виждам, че сте имали работа — каза той, след като погледна двата трупа. — Защо сте се облекли така?

— Отиваме на проверка, Стан. Ти ще останеш с френските колеги. Ще вървите след нас, от вас зависи животът ни.

— Какво ще правите?

— Ще започнем търсенето, какво друго?

— Мисля, че ще оплескате работата — каза Витковски и измъкна от якето си голям прегънат лист хартия. Той го разгъна върху гърба на единия от труповете. Включи синьото фенерче и освети план на имението „Орлово гнездо“. — Помолих нашия заместник-шеф Клош да изработи това за мен. Няма да ловувате слепешком.

— Стенли! Един на нула за теб — и Дру погледна Витковски с благодарност. — Как се сети?

— Изоставаш от времето, момче. Имаш нужда от малко помощ.

— Благодаря ти, Стан. Откъде да започнем?

— Най-добре би било да вземете заложник и да научите каквото можете.

Латъм бръкна под черната нацистка риза и извади предавателя.

— Карин? — прошепна той, след като натисна бутона за предаване.

— Къде сте? — попита Де Врийс.