Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Знам точно на кого да се обадя — отговори Франсоа на молбата на Латъм. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Добре му плащат, нали разбираш; завършил е университет и е доста интелигентен. Мисля, че ще се заинтересува.

Всички знаеха, че аналитиците не действат като агенти. Но ако имаха пред себе си конкретна операция, обикновено можеха да посочат прецеденти и стратегии, които често биваха много ценни. Заместник-директорът Клош — така се казваше мъжът — се срещна с тях на „Плас Атене“.

— А, Стенли! — възкликна той, щом влезе в апартамента с дипломатическо куфарче в ръка. — Когато ми се обади след истеричния ми разговор с Франсоа, направо си отдъхнах. Всичко е толкова трагично, толкова катастрофално, но ти винаги запазваш самообладание — наистина си отдъхнах!

— Благодаря ти, Клемен, радвам се, че те виждам. Запознайте се — той ги представи един на друг и всички насядаха около кръглата маса. — Успя ли да донесеш онова, за което те помолих? — продължи полковникът.

— Да, но трябва да ти кажа, че го направих въз основа на fichiers confidentiels 159 159 поверителни данни — фр. .

— Какво е това? — попита Дру. Тонът му беше почти неучтив.

— Копията са били направени за мосю Клош въз основа на поверителни данни — обясни Карин.

— Какво е това?

— Мисля, че вие, американците, наричате това „солова операция“ — поясни заместник-директорът. — Mon Dieu 160 160 Боже мой — фр. , неонацисти в секретните правителствени отдели! В „Дьозием“! Невероятно!… Поех голям риск, но ако успеем да открием този предател Бержерон, началниците ми само ще изръкопляскат.

— А ако не успеем? — попита лейтенант Антъни.

— Действах от името на уволнен подчинен на „Дьозием“ и нашите скъпи съюзници американците.

— Бил ли сте някога таен агент, господине? — попита капитан Диц.

— Не, капитане, аз съм аналитик. Само насочвам разследването, не се ангажирам с подобна дейност.

— Значи няма да дойдете с нас?

— Jamais 161 161 В никакъв случай — фр. .

— C’est bon 162 162 Това е добре — фр. , господине.

— Много добре — прекъсна ги Витковски и хвърли неодобрителен поглед към Диц. — Хайде да се залавяме за работа. У вас ли са картите, Клемен?

— Това не са обикновени карти. Възвишенията, за които ме попитахте, са отбелязани от данъчните служби и управленията по градоустройството на Лоара — Клош отвори куфарчето, извади няколко сгънати листа и ги разстла на масата. — Това е замъкът „Орлово гнездо“. Простира се върху триста и седемдесет акра — със сигурност не най-голямото, но едва ли най-малкото от наследствените имения. Първоначално е било подарено с кралски указ през XVI век на един дук от фамилията…

— Нямаме нужда от история, сър — прекъсна го Латъм.

— Много добре — макар че историята има значение, когато става дума за укрепления.

— Какви укрепления? — изправи се Карин и заразглежда картата.

— Тук, тук и тук — посочи Клош и също се изправи. Останалите направиха същото. Той посочи няколко места на картата. — Това са дълбоки канали, които заобикалят три пети от замъка и се пълнят с вода от реката. Покрити са с тръстика и дива трева и водата изглежда лесно място за преминаване, но благородниците, които постоянно водели войни помежду си, знаели как да се защитават, когато ги нападат. Армия от стрелци с лъкове и канонири, която нахлувала в тези привидно плитки потоци, потъвала в калта и се давела.

— Добре измислено, да му се не види — каза Витковски.

— За онова време е било страхотно! — съгласи се капитан Диц.

— Тези канали би трябвало да пресъхнат още преди много години, защото не са естествени — отбеляза Карин. — Но те са били почиствани непрекъснато. Вероятно собственикът на замъка отново ги е прокопал, като е докарал вода от Лоара… Така ли е, мосю Клош?

— И аз си помислих същото, мадам, но нямах възможност да обясня…

— Извинете, господине. Сигурен съм, че можете да ни предоставите много информация — каза Латъм.

— Благодаря ви. Има два начина за влизане — през входа, разбира се, и от североизточната страна. Но целият замък е заобиколен от дванайсетфутова каменна стена, която е прекъсната само на едно място освен на входа. Отзад има алея за разходки, която води към голяма открита веранда с изглед към част от долината. Стената най-много ще ви затрудни. Между другото, била е построена преди четирийсет и девет години, след освобождението на Франция.

— Вероятно отгоре има ограда от бодлива тел, по която тече електричество — промърмори капитан Диц.