Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Защо нареди да убият Клод?

— Защото и той започна да прозира истината. Започна се с убийството на Моник — от вечерта, когато един идиот от нашите застреля шофьора на американската кола. Тогава Моро се досети, че аз съм единственият, който е знаел къде се намирате. Моник нямаше информация за това.

— Странно — каза Латъм. — И аз тогава предположих, че е някой от „Дьозием“, както и преди това, когато брат ми долетя от Лондон под надзора на „Дьозием“.

— Не беше трудно да се пренасочат подозренията — леко се усмихна Бержерон.

— Когато Моро и ти научихте, че аз се представям за брат си, защо не уведоми Берлин или Бон.

— Не разбираш ли? Кръгът от хората, които знаеха, беше прекалено малък — особено в „Дьозием“. Знаехме само двамата с Клод. Това щеше да ме компрометира.

— Не е това, Жак — и Латъм погледна изпитателно зоненкинда.

— Просто чаках да дойде подходящият момент. Вашите американски политици биха ме разбрали.

— Добре, приятелче. Всичко, което си казахме, е записано, а предавателят на лейтенант Антъни е нагласен така, че да чува какво става тук. Техниката е нещо много удобно, нали?

Жак Бержерон се втурна с вик към бюрото, грабна тежкото преспапие и го хвърли към прозореца, като счупи стъклото. После с неподозирана сила грабна креслото и го хвърли по Латъм. Дру извади пистолета на Франсоа от колана си.

— Не! Не искам да те убия! — изкрещя Дру. — Изслушай ме, за Бога!

Но беше твърде късно. Жак Бержерон извади малък пистолет и започна да стреля във всички посоки. Латъм залегна на пода. А Бержерон изтича до вратата, отвори я и се втурна навън.

— Спрете го! — крещеше Латъм. — Не! Внимавайте, има пистолет!

В коридора настана хаос. Чуха се още два изстрела и мъж и жена паднаха на пода — убити, а може би ранени. Латъм тичаше по коридора и крещеше:

— Джери! Стреляй в краката, не го убивай!

Но беше вече късно. Бержерон излезе през входната врата и изведнъж оглушително зави сирена. Лейтенант Антъни се появи пред асансьора, Бержерон стреля с последния патрон, който му бе останал, и простреля дясната ръка на командоса. Антъни стисна лакътя си и болезнено се опита да достигне оръжието си, а жената зад бюрото се хвърли на пода в истерия.

— Не мърдай! — изкрещя лейтенантът, докато се опитваше да извади пистолета си. — Асансьорите не работят, повредих и двата!

— Грешиш! — викна неонацистът и се втурна към най-близкия асансьор. Вратата започна да се затваря и сирената млъкна.

Дру се втурна към вратата.

— Къде е? — гневно попита той.

— В асансьора — кимна лейтенантът. — Мислех, че съм ги повредил, но се оказа, че не съм.

— Господи, ти си ранен!

— Нищо страшно, виж дали жената е добре.

— Добре ли сте? — изтича Дру към портиерката, която бавно се изправяше.

Жената трепереше и не можеше да си поеме дъх. Латъм й помогна да се изправи.

— Можем ли да спрем асансьора?

— Не. Директорите и техните заместници имат специални кодове за спешни случаи, които включват асансьорите на експресен режим. Не спират, докато не стигнат етажа.

— Можем ли да го задържим в сградата?

— По какъв начин? Той е директор на „Дьозием“.

— Той е германски нацист! — изкрещя лейтенантът на френски.

Портиерката учудено погледна Антъни.

— Ще направя всичко възможно.

Жената вдигна слушалката и набра три цифри.

— Спешно. Виждали ли сте директора? — попита тя на френски. — Благодаря.

Портиерката затвори слушалката и погледна към Дру и командоса.

— Първо се обадиха от паркинга, където мосю Бержерон държи колата си. Не е излизал. След това се свързаха с портиера на първия етаж. Пазачът каза, че директорът току-що е излязъл. Съжалявам.

— Благодаря ви, че се обадихте — каза Джералд Антъни.

Дру, Карин и Стенли Витковски се бяха събрали в личния апартамент на посланика Кортлънд в посолството. Двамата командоси бяха останали в хотела да си почиват.

— Изчезнал е — каза Даниъл Кортлънд, който седеше на стол до полковника, а Дру и Карин седяха срещу него на кушетката. — Всички френски полицаи и детективски агенции търсят Жак Бержерон. Снимката му е изпратена във всяко летище и митница в Европа. Без съмнение сега се намира в Германия при своите хора.

— Трябва да го открием, господин посланик — каза Латъм. — „Водна мълния“ се провали, но кой знае каква ще бъде следващата им стъпка! Нацисткото движение съществува! Някъде има информация за тях и ние трябва да я открием. Тези копелета няма да се предадат. Вчера е била изгорена една синагога в Лос Анджелис и една африканска църква в Мисисипи!