Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

Готическият силует на старинния замък се открояваше на фона на нощното небе. Лунната светлина над Лоара осветяваше кулите му. Беше построен от каменни блокове, примесени със стари тухлени зидове — белези на няколко века, напластили се един върху друг. В контраста между сателитните антени и каменните стени имаше нещо загадъчно и привлекателно. Как ли щеше да свърши това?

Беше малко след два сутринта; подухваше лек ветрец, чуваха се глухите викове на нощни птици. Групата зае позиции. Следвайки теренната карта, осветена от слабата синя светлинка на писалката му, лейтенант Джералд Антъни водеше Карин де Врийс през храсталака към отвесния склон на хълма. Карин прошепна:

— Спри, Джери!

— Какво има!

— Виж!

Тя бръкна в храстите и извади стар мръсен каскет, който приличаше на парцал. Обърна го наопаки и освети с фенерчето си разкъсаната подплата.

— Виж! — Карин почти изхълца от изненада и подаде каскета на Антъни.

— Боже мой! — учуди се командосът. С колебливи печатни букви бе написано името „Жодел“.

— Старецът е идвал тук! — прошепна Антъни.

— Това обяснява някои неща… Дай ми го, ще го прибера в джоба си. Да вървим!

Много по-надолу петимата мъже се бяха скупчили в черна гумена надуваема лодка. Дру разтвори храсталака. Погледът му наблюдаваше върха на стръмния хълм. Сигналът дойде — две сини светлинки.

— Да тръгваме! — прошепна той. — Те са там!

С помощта на миниатюрни гребла двамата агенти от Сервис д’Етранже придвижиха лодката през тръстиката в относително открития старинен канал. Те бавно стигнаха на отсрещния бряг до кръгъл тухлен тунел, през който отклонените води на Лоара се вливаха в мочурището.

— Я виж, Дру — тихо каза капитанът. — През отвора минават две жици. Едва ли оттук може да мине човек.

— Иначе трябваше да има открит път по брега към замъка.

Гумената лодка се опря в брега. Отрядът вдигна от дъното й въжетата и куките и слезе на калния бряг под алеята за разходки, която се намираше на около двайсет фута над тях. Дру извади предавателя от маскировъчния си костюм и натисна бутона „предаване“.

— Каква е видимостта? — попита Латъм.

— Около седемдесет процента — обади се Карин. — През биноклите се виждат районът около басейна и южната част на замъка, но не виждаме северната страна.

— Някакви признаци на движение, светлини?

— И двете — чу се гласът на лейтенанта. — Двама пазачи обикалят задната част, след това северната и южната страна. Носят малки полуавтомати, вероятно германски вариант на „Узи“, на коланите си имат закачени радиопредаватели.

— Как са облечени? — попита Дру.

— С черни панталони и ризи с червени ленти на ръката — светкавици с пречупен кръст. Няма как да ги объркате, шефе.

— Къде са светлините?

— В два прозореца на първия етаж и по един на втория и третия.

— Някакво движение?

— Освен двамата пазачи — само в кухнята, от южната страна на първия етаж.

— Имате ли представа как можем да проникнем?

— И двата патрула се задържат в средната част от тринайсет до осемнайсет секунди. Щом стигнете до стената, ще ви дам сигнал по предавателя и вие бързо ще се прехвърлите. Край басейна има три отворени кабини. Разделете се и влезте в тях. Изчакайте да се върнат пазачите, направете каквото можете и ги издърпайте в кабините или ги хвърлете през стената. Оттам нататък имате свободен достъп до замъка и можете да сигнализирате на полковника.

— Добре, лейтенанте. Къде са пазачите?

— Разделиха се. Скачайте!

— Внимавай, Дру — каза Карин.

— Всички ще внимаваме. Хайде!

Петимата мъже се изкатериха по брега до стената с желязна врата до алеята за разходки. Латъм я разгледа. Беше направена от плътна стомана и нямаше никакви ключалки. Можеше да се отваря само отвътре.

Изведнъж се чуха стъпки на ботуши по камъка, а после от тъмното долетяха два гласа:

— Zigarette? 163 163 Цигара? — нем.

— Nein, ist schlecht! 164 164 Не, вредно е! — нем.

— Unsinn. 165 165 Глупости — нем.

Стъпките се отдалечиха. Френските агенти се изправиха, вдигнаха куките от земята и зачакаха. След това чуха сигнала — два къси, приглушени изстрела, които отекнаха в предавателя на Латъм. Французите метнаха куките, дръпнаха въжетата и ги опънаха, а Дру и капитан Диц се изкатериха по тях с автомати през рамо. Накрая силуетите им се изгубиха зад стената. Точно в този миг французите започнаха да се катерят. След четири секунди куките им тупнаха обратно на брега пред очите на ядосания Витковски.