Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— В това няма съмнение, капитане. Може да се предположи, че самото имение е добре охранявано.

— Въпреки старите канали? — прекъсна го лейтенантът.

— След като ние знаем за тях, вероятно и други знаят.

— А как може да се стигне до алеята за разходки? — попита Дру.

— Тук е билото на стръмен хълм — посочи Клош, — откъдето се вижда алеята на около триста метра отдолу. Може да се слезе долу, но дори и да няма алармена сигнализация, в което се съмнявам, има стена.

— Колко висок е този хълм? — попита Латъм.

— Вече ви казах, че се издига на триста метра над пътеката.

— Може ли да се види отвъд стената от това място?

Заместник-директорът на Сервис д’Етранже се наведе и заразглежда картата.

— Бих казал, че да, но това зависи от точността на картата. Ако от височината на хълма се спусне права линия до края на стената, изглежда възможно.

— Тук ще застана аз — каза лейтенант Джералд Антъни.

— Точно така — съгласи се Дру.

— Мисля, че аз трябва да стоя там — настоятелно каза Карин. — Ако видя нещо нередно, мога да стрелям.

— Моля ви, госпожо Де Врийс, вие сте ранена!

— В дясното рамо, но аз съм левачка.

— Ще го обсъдим — каза полковникът. — А ти какво смяташ да правиш? — обърна се той към Латъм.

— Ще прескочим канала под алеята за разходки, а нашият наблюдател на хълма ще ни каже кога да изкачим стената.

— Как ще я изкачим?

— С „котки“, как иначе? — отвърна капитан Диц. — Не вдигат шум, а са здрави. Ще ни трябват къси въжета — от шест до осем фута.

— А ако куките се закачат за бодливата тел? — попита Витковски.

— Дайте ни десетина секунди и двамата с Диц ще изкачим стената и ще скочим на земята, без да докосваме телта.

— Двамата с Диц?

— По-късно ще го обсъдим, полковник — каза Латъм и се обърна към Клош. — Какво има зад стената?

— Вижте сам — каза заместникът от Сервис д’Етранже и посочи картата. — Стената е отдалечена на около осемдесет метра от мозъка. Вътре има басейн, няколко веранди, тенискорт и градини. Колкото красиво, толкова и сигурно — има чудесен изглед към хълмовете отвъд стената.

— Какво има в края на алеята?

— Според схемите има басейн, зад който се намират трите главни входа на сградата.

— Накъде водят тези врати?

— Дясната води към нещо като огромна кухня, лявата — към покрита северна веранда, а централната — към много голяма всекидневна.

— Тези схеми осъвременени ли са? — попита Дру.

— Отпреди две години са. Имайте предвид, мосю, че богатите хора се наблюдават постоянно от данъчните служби.

— След като прехвърлим стената, капитанът и аз ще тръгнем към страничните врати.

— А аз какво ще правя? — попита Витковски.

— По-късно ще го обсъдим, полковник. Какво подкрепление ще ни дадете, мосю Клош?

— Както се разбрахме, десет опитни агенти ще чакат на сто метра надолу по пътя, готови да атакуват по ваша команда.

— Нека бъдат абсолютно незабележими. Ако ги усетят, ще изгорят всички документи в имението. Много е важно да изнесем всичко.

— Споделям аргументите ви, мосю, но планът ви за операция с участието на двама души ме поразява.

— Защо от двама? — раздразнено се намеси Витковски.

— Моля те, Стенли! — Латъм изгледа ветерана от G-2. — Та ти минаваш шейсетте!

— Мога да те надвия, момче!

— Спести ми подобни изпълнения! Ще дойдеш, когато те повикаме.

— Позволете ми да възразя — намеси се заместник-директорът. — Организирал съм какви ли не нападения. Трябват ви поне още двама души, за да ви прикриват откъм гърба.

— Така е, господине — каза лейтенант Антъни.

— Това е самоубийство! — възкликна Карин.

Дру вдигна поглед от картата и погледна Клош.

— Добре, така да бъде. Кого предлагате?

— Всеки един от десетте би се справил, но има трима от Легиона, които са работили за Силите за Сигурност на САЩ.

— Вземете двама от тях и ги доведете тук след два часа. А сега да се уточним за техниката.

— Освен куките и въжетата ще ни бъдат необходими нови МАК-10, трийсетпатронни пълнители, по четири на човек — започна Витковски. — Също така военни радиопредаватели UNF, гумена лодка, маскировъчни костюми, бинокли за нощно виждане, ножове, гароти, четири малки пистолета „Берета“ и по четири гранати на човек — за всеки случай. Можете ли да ни осигурите това, мосю Клош?

— Ако още веднъж го повторите, ще получите всичко. А сега, що се отнася до това кога…

— Тази вечер — прекъсна го Латъм. — След като се стъмни.