Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Вътре сме.

— Виждаме — намеси се лейтенантът. — Още ли сте край басейна?

— Да.

— Какво ще правите? — попита Карин.

— Искаме да вземем заложник и да го разпитаме. Виждате ли някого наоколо?

— Навън — не — каза Антъни, — но в онази кухня има двама-трима. Всички минават край задния прозорец. Изглежда странно — много е оживено за това време.

— Берхтесгаден — тихо промълви Витковски.

— Какво? — попита Диц.

— Копие на хитлеровия Берхтесгаден, където оберфюрерите и многобройните им любовници са пирували ден и нощ, без да знаят, че Хитлер подслушва стаите им в търсене на предатели.

— А ти откъде знаеш? — попита Дру.

— От свидетелствата от Нюрнбергските процеси.

— Тръгваме — каза Латъм в предавателя. — Как да измъкнем някого оттам?

— Мисля, че аз трябва да го направя — отвърна Диц, светна фенерчето си и заразглежда плана на замъка. — Вътре има или германци, или французи. Ти не говориш немски, а френският ти е ужасен. Другите не са облечени подходящо. Отстрани има врата. Ще надникна вътре и ще помоля за едно кафе, което някой да ми донесе навън. Ще говоря на немски — двамата пазачи бяха германци.

— А ако забележат, че си друг човек?

— Ще кажа, че на единия му е прилошало и аз го замествам. Затова имам нужда от кафе — току-що съм станал от леглото.

Диц бързо излезе от кабината и се запъти към южния край на замъка, право към вратата на кухнята. Латъм и Витковски излязоха да го гледат. Изведнъж отстрани светнаха два ярки прожектора. Командосът се закова на място. Диц се виждаше съвсем ясно — личеше си, че ризата и панталонът не са му по мярка. В ярката светлина се показа двойка — млада жена с къса пола и мъж на средна възраст. Мъжът видя капитана и реагира отначало тревожно, след това гневно. Бръкна под якето си. Командосът нямаше избор. Изстреля един единствен куршум в главата на мъжа и се втурна към жената. Виковете й секнаха в мига, в който капитанът й нанесе рязък удар по врата. Тя се строполи на земята. Командосът вдигна оръжието си. Чуха се две изпуквания и прожекторите угаснаха. Той вдигна жената, метна я на рамо и се затича обратно.

— Донесете тялото! — прошепна полковникът на двамата французи.

— Аз ще отида — изтича напред Дру.

Той стигна до сенките. Тялото на мъртвеца едва се виждаше на лунната светлина, която почти не проникваше от високите стени на замъка. Латъм изтича до трупа и изведнъж вратата на кухнята шумно се отвори. Той отскочи назад и залепи гръб о стената. Навън се показа глава с готварска шапка. Човекът присви очи в тъмнината. След това сви рамене и се върна в кухнята. Целият в пот, Дру метна автомата на рамо и изтича към лежащия човек. Наведе се, сграбчи го за краката и повлече тялото към кабината.

— Que faites-vous? 166 166 Какво правите? — фр. — чу се женски глас от тъмнината.

— Халсвей — отвърна Латъм, напрегнат, задъхан. След това дрезгаво добави: — trop de whisky 167 167 прекалено много уиски — фр. .

— Ah, un allemand! Votre français est mediocre! 168 168 А, германец! Френският ви е ужасен — фр.

На слабата лунна светлина се появи жена, облечена в дълга бяла рокля. Тя се разсмя, леко залитна и продължи на френски:

— Прекалено много уиски, а? Всички сме пили много. Хрумна ми да се хвърля в басейна.

— Gut 169 169 Добре — нем. — каза Дру, едва успял да разбере и половината от думите на жената.

— Да ви помогна ли?

— Nein, danke 170 170 не, благодаря — нем. .

— О, вие сте с Хайнеман. Този немец е абсолютен досадник!

Изведнъж жената изхълца, когато Латъм издърпа мъжа на открито. Видя, че главата му е цялата в кръв. Дру пусна краката на мъртвия и извади от джоба си малката „Берета“.

— Ако викате, ще се наложи да ви убия — каза той на английски. — Разбирате ли ме?

— Прекрасно ви разбирам — отвърна жената. Говореше английски гладко, изведнъж беше изтрезняла от обзелия я ужас.

Двамата французи изтичаха към тях. Без да каже и дума, номер Две издърпа трупа към стената, прерови джобовете му, а номер Едно застана зад жената, хвана я за врата и я натика в кабината. Латъм се сепна, когато забеляза, че телата на пазачите вече не бяха вътре.

— Какво стана…

— Предишните ни гости си тръгнаха — отвърна Витковски.

— Страхотно, Дру! — каза капитан Диц и седна до своята пленница в раиран шезлонг. — Тук е удобно, а? — добави той, след като агент номер Две се върна.

— Адриен? — попита племенницата на Латъм.

— Здрасти, Елиз — отвърна жената до Диц. — С нас е свършено!