Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Има толкова неща, които не мога да разбера, сеньора Кабрини! Може би тази нощ ще е последната!

— Ти не трябва да мислиш по този начин. Никога не мисли по този начин! Заложено е твърде много! Остани където си, аз ще дойда при теб. Къде си?

— В ресторант „Гнездото на Рустър“ на Чесапийк Бийч.

— Стой там. Ще дойда колкото мога по-бързо. Спомни си Неапол, Николо, помисли за бъдещето си. Стой там!

Бая затръшна телефона бясна, потресена, несигурна. Към кого да се обърне? Скорпионите ще умрат, всички ще умрат, но на кого трябваше да нареди това? Padrone го нямаше, Ван Ностранд бе в неизвестност някъде в Европа, човекът, твърдящ, че е Скорпион две, беше убит от Николо на един забутан американски бряг, а неизвестният Скорпион едно беше в болницата, и тя не знаеше нито къде е, нито името му. Примитивният младеж беше прав — всичко беше ненормално. Но все пак какво можеше да направи тя? Мрежата на Бекаа се разпростираше навсякъде, по цялата земя, но тя беше разчитала на връзките на padrone в Америка. Скорпионите. О, господи, дали ръководството на Скорпионите не се беше обърнало срещу нея, превръщайки най-голямото й предимство в най-голяма слабост?

Това не можеше да е станало! Върховното дело на нейния изпълнен с болка живот, единствената причина, поради която беше изживяла агонията на Пиренеите. Muerte a toda autoridad! Тя нямаше да бъде спряна от мъжете в тъмни костюми, собственици на имения и лимузини, които ги возеха от едното до другото стъпало на властта, както някога убийците-фараони от Египет, возени от каляски. Това не можеше да стане! Какво знаеха те за зверствата, за ужаса да бъдеш принуден да гледаш обезглавяването на майка ти и баща ти от властите?… Така беше на много места, цели баски селища бяха опожарени, защото искаха нещо свое. Хората на любимия й съпруг бяха изклани, а домовете им — изравнени със земята. Защото искаха своето, откраднато им от хора, въоръжени от гигантите на света, носещи вината, че не са спрели убийците на евреите, с които хората на нейния съпруг нямаха нищо общо! Къде беше справедливостта, къде беше човечността? Не, на властите навсякъде трябваше да бъде даден урок. Трябваше да бъдат наранени, трябваше да разберат, че и те са толкова уязвими, както и техните жертви.

Баярат вдигна телефона и набра номера, даден й от Нилс Ван Ностранд. Нямаше отговор. Тя си спомни думите на padrone.

Всички мои приятели притежават устройства, подобни на пейджъри, които им казват, че трябва да отговарят веднага на обажданията, независимо от положението им. А ако дълго време нямат достъп, се програмира друг номер. Изчакай двайсет минути, после опитай отново.

Но какво да правя, ако все още няма отговор, единствен мой татко?

Не вярвай на никого. Електронните кодове могат да бъдат подправени от съвременните технически средства. Бъди предпазлива, дете мое, и напусни, където и да си.

Бая не е сама, моя единствена дъще. Използвай другите.

Баярат изчака двайсет минути и отново позвъни. Нищо. Както беше инструктирана от padrone, тя прие най-лошото. Скорпион две се беше опитал да убие Николо и бе убит при опита си.

Защо?

Беше 4,36 сутринта, когато острият звън на телефона прониза слуха на Хайторн в стаята в Шенадоа Лодж, която споделяше с Пул.

— Вдигна ли, Тай? — попита далеч по-бодрият лейтенант от другото легло.

— Вдигам го, Джаксън — Тайръл откачи слушалката и я притисна до ухото и възглавницата. — Ало?

— Капитан Хайторн ли е?

— Аз съм. Кой сте вие?

— Лейтенант Алън, Джон Алън, от морското разузнаване. Временно замествам капитан Стивънс, който си взе почивка.

— Какво има, лейтенант?

— Информираха ме за най-важното, капитане, но искам да получа един бърз анализ от ваша гледна точка за последните събития, който би ме накарал да обезпокоя капитан Стивънс…

— За бога, говорете по-ясно!

— Бил ли сте в контакт с Патрик Тимоти О’Райън, аналитик от ЦРУ?

Тайръл направи пауза и отговори спокойно:

— Не съм и чувал за него. И какво?

— Тялото му е било открито до Чесапийк от една лодка за стриди, в чиито мрежи се е оплело преди около час. Реших да ви се обадя, преди да обезпокоя капитана.

— Откъде получихте съобщението?

— От бреговата охрана на Чесапийк, сър.

— Информирана ли е местната полиция?

— Засега, не, сър.

— Това е достатъчно, лейтенант, разбирам. Запазете всичко непокътнато, докато стигна до там. Вие къде сте?

— В Ривър Бент Марина, на около две мили на юг от Чесапийк Бийч. Сега тръгвам за там, сър. Да се обадя ли на капитан Стивънс?