Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Знам го — прекъсна О’Райън. — Той ви е проследил?

— Убийте го. Изпратете animales 112 112 Животните. — Бел. ред. !

— Имате го, лейди — каза О’Райън, импулсивно готов да обещае всичко на фанатичката… — Ще бъде убит.

— А сега за пакета…

— Какъв пакет?

— Хоспитализираният scorpione uno каза, че неговият предшественик е оставил един пакет за мен. Ще изпратя момчето да го вземе. Къде да дойде?

О’Райън се дръпна от слушалката и трескаво се замисли. Какво, по дяволите, беше направил Ингерсол? Какъв пакет?… Все пак с момчето щеше да се справи. Каквато и да е неговата цел и ролята, която играеше в плановете на Баярат, той можеше да бъде елиминиран.

— Кажете му да кара на юг по шосе 4, докато стигне до 260, после да се насочи към мястото, наречено Чесапийк Бийч. Има табели по пътя. Когато стигне там, нека ми се обади от външния телефон до малкия ресторант край пътя. Ще се срещнем с него десет минути след това на пристана на обществения плаж.

— Много добре, записвам го… Вярвам, че не сте отваряли пакета.

— Изобщо не е моя работа.

— Bene!

— И аз така мисля. И не се грижете за този Хайторн. Той е finito 113 113 Свършен. — Бел. ред. .

— Италианският ви се подобри, сеньоре.

Николо Монтави стоеше под дъжда на скалите до пристана и наблюдаваше отдалечаващите се светлини на таксито, което го беше докарало до това пусто място. Шофьорът на таксито беше буквално изкомандван от строгия портиер на хотела да откара младия човек докъдето той поиска или въобще да не се връща за таксата. Почти двучасовото каране беше ядосало шофьора и той си тръгна бързо. Николо се надяваше, че съдружникът на Кабрини ще му осигури обратен транспорт. Тъмнината не беше пълна и докерът от Портичи наблюдаваше как една фигура се появява във влажната сиво-черна нощ. Колкото повече приближаваше мъжът, толкова по-неловко се чувстваше Николо, виждайки, че в ръцете му няма пакет. Вместо това те стояха в джобовете на шлифера му, а един човек, който трябваше да се срещне с друг през такава дъждовна нощ, не върви толкова бавно. Просто не беше нормално. Фигурата се изкачи по неравните скали на импровизираната стена срещу вълните. Подхлъзна се, разпери ръце, за да предотврати падането си. В дясната му ръка имаше пистолет.

Николо се завъртя и скочи от скалите в тъмните води, докато изстрелите изпълниха нощта. Един от тях одраска лявата му ръка, друг избухна над главата му. Той заплува под водата колкото можеше по-дълго, благодарейки в паниката на доковете на Портичи, които го бяха научили на това умение. Излезе на повърхността на по-малко от трийсет сантиметра от брега, въртейки се, докато се качи на скалите. Неговият потенциален убиец сега държеше фенер, чийто лъч кръстосваше водата, и вървеше към края на пристана, очевидно удовлетворен, че убийството е успяло. Нико се придвижи във водата обратно до каменната стена. Той издърпа ризата си, вдигайки ръце в тъмнината, и я свали. Щеше да се задържи на повърхността минута-две, преди да потъне. Може би щеше да е достатъчно, ако успееше да я хвърли правилно. Той заплува настрани покрай пристана, докато фигурата се отдалечаваше към брега. Сега беше моментът! Захвърли ризата пред себе си, докато лъчът на фенера се плъзгаше по водата.

Изстрелите бяха оглушителни. Надупчената дреха подскочи под силата на куршумите, преди да потъне. И тогава Николо чу това, което искаше да чуе, неколкократното изпукване на празния пълнител. Той се втурна напред, гмурна се и с кървящите си ръце сграбчи глезените на изумения човек с празния пистолет. Едрият човек се опита да се съпротивлява, но туловището му не можеше да си съперничи с тренираното мускулесто тяло на добрия плувец от Портичи. Младият италианец скочи и заби юмруците си в корема на мъжа, после в лицето, накрая го стисна за гърлото и го хвърли през скалите. Тялото застина неподвижно, с разбита глава и широко отворени очи, после бавно в нощния дъжд трупът се плъзна във водата.

Николо усети как го обзема паника, парализира го, кара го да се поти по лицето и врата, въпреки студения дъжд и подгизналите дрехи — това, което беше останало от тях. Какво беше направил! А какво друго би могъл да направи? Той беше убил човек, но само защото този човек се беше опитал да го премахне! Все пак той беше в непозната страна, чужденец в чужда страна, където екзекутираха хора за това че са убили други хора. Защото хората, които не са били там, решаваха, че тези, които са убивали, трябва да умрат, вярваха, че техните присъди заменят ръката Божия.