Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— В никакъв случай, лейтенант. Остави човека да поспи. Ние ще се справим.

— Благодаря, сър. Той може много да се ядоса.

Хайторн се измъкна от леглото си, докато Пул, вече на крака, запали лампите. — Започна се, Джаксън — каза Тайръл. — Това е истински пробив.

— Откъде разбра?

— Казах, че не познавам мъртвеца с име О’Райън лично, но знам, че той е най-добрият аналитик, който управлението някога е имало… Той идва в Амстердам преди шест-седем години за онези тихи учения на ЦРУ, търсеше грешки във военните комуникации. Хора като мен бягаха от него като от чума.

— И каква е връзката?

— Той беше най-добрият, а Баярат използва само най-добрите, докато вече не могат да й служат. Тогава ги изхвърля, убива ги, за да прекъсне всякаква връзка.

— Това е пресилено, Тай. Наистина отиваш далече.

— Може би, Джаксън, но го чувствам, усещам го — той трябва да е предавал главната информация.

— Това е безумие, капитане. Ти говориш за най-висшите рангове в ЦРУ.

— Знам, лейтенант. Събуди майора.

В един изискан квартал на Монтгомъри Каунти, Мериленд, настоятелно жужене се носеше от телефона до леглото на сенатор Пол Сийбанк. Беше толкова тихо, че не би могло да бъде чуто от съпругата му, която спеше до него. Сийбанк отвори очи и натисна бутона, прекъсвайки жуженето, и отиде долу в кабинета си. Натисна един бутон на телефона, набра кода за приемане и чу следните думи:

„Има проблем с нашите съдружници, тъй като контактите ни вече не работят. Ти ще приемаш всички разговори. Поеми цялото ръководство.“

Сенатор Пол Сийбанк, един от лидерите на законодателното тяло, с треперещи пръсти набра номера, който му даваше достъп до нелегалния персонал на Повелителите. Той беше Скорпион четири, а сега се превръщаше, с всичко произтичащо от това, в първия от Скорпионите.

Сенаторът замръзна на стола си, лицето му беше бяло като тебешир, безкръвно. Дори не можеше да си спомни някога да е бил толкова ужасен.

Трупът, оплетен в рибарската мрежа, беше бял като тебешир и корав, подут от поетата вода. Лицето бе променено до неузнаваемост. На дока под единствения прожектор лежаха личните му вещи, които бреговата охрана беше извадила от джобовете на покойника.

— Това е всичко, което имаше, капитане — каза Джон Алън, офицерът от военноморското разузнаване. — Нищо друго не беше открито. Използвани са пинсети при ваденето на вещите. Както можете да се убедите, той е от ЦРУ, напълно чист и напълно мъртъв. Докторът тук, който направи само бегъл преглед, твърди, че смъртта е настъпила следствие на сблъскването на главата на О’Райън с твърд предмет или няколко твърди предмета. Той казва, че аутопсията би могла да открие и друго, но се съмнява.

— Добра работа, лейтенанте — каза Хайторн. Пул и Катерин Нелсън бяха до него като хипнотизирани от грозната гледка. — Преместете тялото и започвайте аутопсията.

— Мога ли да задам един въпрос? — каза Пул.

— Учудвам се, че мълчиш толкова време — отговори Тайръл. — Какво има?

— Ами аз съм само едно селско момче…

— Спести си дивотиите — прекъсна го Кати тихо, отмествайки поглед от мъртвото подуто тяло. — Питай.

— Ами, в Луизиана има притоци, които идват от Пончартрейн и минават навсякъде. Наричаме ги подводни течения. Тази тук Чесапийк нормално ли се движи, от север на юг?

— Така мисля — каза Алън.

— Така е — отговори един брадат рибар, дочул разговора. Той освобождаваше трупа от мрежата. — Как иначе да се движи, по дяволите?

— Ами при река Нил не е така, сър. Тя се движи…

— Забрави го — намеси се Хайторн. — Какъв е въпросът ти?

— Добре, ако приемем, че течението е от север на юг и имаме работа с „твърди предмети“, на север оттук има ли някакви бентове.

— Какво искаш да кажеш, Джаксън? — попита Кати, обръщайки се към него, сигурна, че подчиненият й офицер не задава глупави въпроси.

— Хвърли един поглед, лейтенанте.

— Накъде биеш, Пул? — запита Тайръл.

— Главата на този мъж е била блъсната на няколко места. Погледни подутините и всичко. Това не е един „твърд предмет“, а доста такива. Това старо момче е било разнасяно в различни посоки. Има ли бентове наоколо?

— Защитни стени — каза брадатият рибар, с ръце на мрежата и очи върху Пул. — Нагоре и надолу, за да могат богатите да плуват пред къщите си.

— Къде е най-близкият, сър?

— Може би пристанът на север от Чесапийк Бийч. Децата се въртят доста там.

— Мой ред е да го кажа, Тай. Да тръгваме.