Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Отново думи, много думи, които не мога да разбера.

— Ще разбереш, скъпи мой. След време… Сега страдаш! Какво мога да направя за теб?

— Това е ресторант, нали? Може би кафе или малко вино. Толкова съм измръзнал.

Бай отвори вратата на колата и се затича под дъжда към стълбите на ресторанта. Изведнъж две коли влязоха в предната част на паркинга, спирайки една зад друга със свистене, докато Баярат достигна вратата. После тя чу гласовете през вятъра и пороя.

— Капитане, трябва да направите, каквото ви казвам! Това е заповед!

— Разкарай се!

— Тай, за бога, послушай го! — чу се женски глас, докато групата спорещи приближаваше към стълбището на ресторанта.

— Не! Достатъчно неща прецакаха! Аз продължавам и ще употребя всичко, за да изкопча каквото мога от О’Райънови и Ингерсолови! Това е!

Това беше Хайторн! Баярат, облечена в модните си дрехи от Виа Кондоти, се втурна в ресторанта и видя шофьора, който ядеше голямо парче пай в близкото сепаре.

— Навън! — прошепна тя. — Веднага!

— Какво става, по дяволите! Да, разбира се, мадам. — Шофьорът остави три долара и стана бързо, докато петима души, които спореха разгорещено, влязоха в ресторанта.

— Седни долу! — нареди Бай, притискайки рамото на шофьора, за да се наведе под нивото на сепарето. Петимата натрапници заеха една голяма маса до изхода. Гневните им спорове бяха затихнали, но както Амая Баярат забеляза, нейният някогашен любовник беше несломим. Беше ставала свидетел на това твърде често: офицерът от разузнаването в Амстердам знаеше кога интуицията не го подвежда. Мъртвият мъж беше още един ключ към Момиченцето-кръв. Браво, Тай-бой, каза тя на себе си, докато се навеждаше заедно с шофьора.

Аз рядко се любя с по-низше същество. О, ти си същия като съпруга ми, Тайръл, благородно животно, което винаги иска най-доброто. Аз му го дадох, както го дадох и на теб, скъпи мой. Защо при цялата тази лудост в света ти не беше на моя страна? Права съм, знаеш го, скъпи мой. Няма Бог! Защото, ако имаше, децата нямаше да умират от глад с подути кореми. Защо Господ е срещу тях? Аз мразя твоя Бог, Тайръл! Ако изобщо някога е имало Бог. Това никога не съм го знаела, наистина. Никога не си го показвал. И сега трябва да те убия, Тай-бой. Не искам. Трябваше да го сторя още в Сейнт Бартелеми, но не можах. Мисля, че padrone ме разбра. Мисля, че той усети наистина колко много те обичам, и беше достатъчно умен да не задълбава, защото и той обичаше един човек, когото не можеше да убие, макар че трябваше да го направи. Истината е, мой скъпи Тай-бой, че Скорпионите се сринаха, защото моят единствен баща не можеше да направи това, което трябваше да свърши преди години: Нептун трябваше да бъде премахнат. Той беше твърде емоционален, когато ставаше дума за любов.

С мен не е така, капитане!

— Сега — каза Баярат на шофьора до нея. — Стани бавно, отиди до вратата, излез и тичай до колата. Не се тревожи — един ранен младеж е на задната седалка. Той е мой племенник, добро момче, което е било пребито от престъпници. Докарай колата до стълбите. Натисни свирката два пъти, когато дойдеш.

— Мадам, никога не са ме карали да се държа така.

— Но сега е друго, и заради това ще си с хиляда долара по-богат. Тръгвай!

Шофьорът на лимузината тръгна към вратата далеч по-бързо, отколкото беше инструктиран и я отвори с такава сила, че от няколко маси хората се обърнаха. Между тях беше и Тайръл Хайторн от мястото си в ъгъла. Бай не можеше да види лицето му, изразяващо начумерено учудване, но други го видяха.

— Какво има, Тай? — попита Катерин Нелсън.

— Какво прави този сърдит шофьор тук?

— Нали чу рибаря от дока. Той каза, че наоколо живеят богати хора. Защо да нямат шофьори.

— Може би.

Баярат не можеше да чуе последвалия разговор. Тя имаше уши само за сигнала, който щеше да й извести, че лимузината е отпред. Той дойде — две кратки изсвирвания.

— Шофьор? — каза Хайторн по-скоро на себе си. — На Ван Ностранд? — възкликна високо. — Да излизаме от тук — каза той и избута Пул и Кати.

В същия момент Баярат стана от сепарето и се насочи към вратата с притисната към гърдите брадичка. Сега имаше две фигури, които се бяха насочили към изхода, и всяка от тях имаше намерението да изпревари другата.

— Съжалявам! — каза Тайръл любезно на жената, покрай която се промъкна, забърсвайки я с дясното рамо, и излезе в пороя.

— Хей, ти! — извика той на невидимия шофьор в лимузината, докато тичаше надолу по стълбите. Той спря, извърна се в дъжда и погледът му се насочи към жената, която току-що беше блъснал. Шенадоа Лодж, старата жена — очите! Доминик! Баярат!