Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— А Тайръл? Къде се вписва той във всичко това?

— За известно време жената действаше от Карибите, от островите…

— А чартърният бизнес на Хайторн е там.

— Точно така.

— Но ти как въобще се свърза с него? Не бих повярвала, че е възможно.

— Не бяхме ние, а МИ-6. Ние само му плащаме, договорът му е с Лондон.

— Добрият стар Тай. Трета класа не му беше никога по сърце, освен когато беше нужна за неговата безопасност.

— Ти наистина го харесваше, нали?

— И ти щеше да го харесваш, ако му беше дал шанс, Хенк — каза Филис, сядайки на стола срещу своя съпруг. — Тай беше хитър при операциите на улицата — не от твоята класа, не кандидат за МЕНСА, с коефициент на интелигентност сто и деветдесет, но имаше инстинкти и силата да ги следва дори когато отгоре мислеха, че греши. Той обичаше риска.

— Звучи сякаш си била влюбена в него.

— Всички млади жени бяха влюбени в него. Аз май не бях. Да, харесвах го, бях очарована от това, което правеше, разбира се, но „любов“ не. Той беше като един талантлив братовчед, не достатъчно близък, за да ми бъде като брат, но братовчед, когото наблюдаваш с интерес, защото нарушава правилата и понякога поднася изненади. Самият ти си казвал това.

— Да, така е. И получаваше резултати. Но той прекъсна много мрежи, които трябваше да бъдат възстановявани. Никога не съм му казвал за тези кадри, които временно бягаха от нас, защото казваха, че в нашите редици беснее маниак. Те бяха подплашени, той се опитваше да прави сделки с нашите врагове — стига толкова убийства, това ни казваха, че им говорел. Но не ние вършехме убийствата, а други.

— И тогава беше убита Ингрид.

— Тя беше убита от руснаците, не от нас.

Филис Стивънс кръстоса два пъти краката си под копринения халат, изучавайки съпруга си вече двайсет и седем години.

— Хенк — каза тя меко, — нещо те яде отвътре и знам кога да не се натрапвам, но трябва да го споделиш с някого. Ти живееш с нещо, с което не можеш да се справиш, но аз трябва да ти кажа, скъпи, никой от флотата не би направил това, което ти направи в Амстердам. Ти запази непокътната цялата организация, от посолството до Хага, до НАТО. Ти беше мозъкът зад всички успехи, по времето когато се изискваше действително страхотен интелект, за да се направляват тайните операции. Ти го направи въпреки недостатъците си, но го направи, скъпи. Не смятам, че някой друг би успял, най-малкото пък Тайръл Хайторн.

— Благодаря ти за това, Фил — каза Хенри. Изведнъж той се облегна назад, поднасяйки длани към бледото си лице, за да прикрие сълзите, които започнаха да се стичат от очите му. — Но ние сбъркахме в Амстердам. Аз сбърках. Аз убих жената на Тай!

Филис скочи от стола и го прегърна:

— Стига, Хенк, руснаците я убиха, не ти. Самият ти го каза, видях докладите. Следите водеха натам.

— Аз ги заведох до нея… А сега той е тук, и защото аз съм сгрешил, сгрешил и отново сгрешил, него също може да го убият.

— Престани! — извика жената на Хенри Стивънс. — Достатъчно, Хенк. Ти си изтощен, но ще се оправиш. Имаш сили. Ако това те яде, изключи Тайръл от операцията. Можеш да го направиш.

— Той ще се скара с мен, не знаеш как се чувства. Убиха няколко негови близки приятели…

— Прати отряд и го принуди да напусне операцията. — И тогава телефонът звънна с дълбок, неестествен тон. Филис стана от кушетката и отиде до трите апарата, бежов, червен и тъмносин.

— Дом Стивънс — каза тя, поемайки червения телефон, чиято лампичка светеше.

— Капитан Стивънс, моля.

— Може ли да попитам кой го търси? Капитанът е бил на крак седемдесет и два часа и наистина има нужда от почивка.

— Добре, предполагам, че няма значение по това време — каза младият глас по линията. — Аз към лейтенант Алън от морското разузнаване. Капитанът трябва да знае, че бившият капитан Хайторн беше прострелян пред един ресторант в Чесапийк Бийч, Мериленд. Доколкото можем да определим, раните вероятно не са опасни за живота му, но докато не пристигне линейката, не можем да сме сигурни. Що се отнася до жената от военновъздушните сили…

— Хенри!

Хайторн и подпухналият от сълзи Пул седяха един срещу друг в коридора пред операционната на болницата, Тайръл на стол, лейтенантът на пейка, облегнат напред, подпрял глава на ръцете си. Бедрената рана на Хайторн изискваше изваждане на куршума и седем шева, които той едва изтрая да му направят, настоявайки да го занесат до чакалнята пред залата, в която майор Катерин Нелсън се бореше за живота си.