Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Баярат се бореше с нетърпението си.

— Не може ли да караш по-бързо? — попита тя хладно шофьора на наетата от хотела лимузина.

— Ако го направя, мадам, ще ни спре полицията и тогава ще се забавим повече.

— Само побързай, моля.

— Правя каквото мога, мадам.

Баярат се облегна на седалката, а в главата й отекваха детонации. Тя не можеше да загуби Николо, той беше ключът. Беше го планирала толкова внимателно, така брилянтно, всяка стъпка беше оркестрирана, всеки ход и нюанс — пресметнати. Само дни я деляха от главното убийство, което щеше да бъде прелюдия към световен хаос. Muerte a toda autoridad!

Тя трябваше да е любезна, загрижена, убедителна. Веднъж момчето от доковете да я въведеше в Белия дом, в самия офис на президента, след това навън тя би могла да се освободи от barone-cadetto, както реши. Не можеше да допусне той да живее повече от няколко минути след убийството на президента.

Дотогава тя беше готова да изпада в истерия в името на добруването на Нико, да се кълне в гробовете на светците, да накаже отговорните за това ужасно престъпление, да се люби с младия Адонис по начини, каквито той не беше и сънувал. О, господи, беше готова на всичко! Той трябваше още веднъж да се превърне в нейна марионетка колкото се може по-бързо. Срещата в Овалния кабинет беше твърде близка. Това пътуване продължаваше безкрайно!

— Ние сме в Чесапийк Бийч, мадам. Ресторантчето е там, вляво — обяви униформеният шофьор. — Мога ли да ви придружа?

— Ти влез вътре — каза Бай. — Моят приятел ще дойде при мен. Имаш ли одеяло, сигурно ще ми потрябва.

— Точно зад вас, мадам, между лампите.

— Благодаря. Сега ме остави.

— Да, капитан Стивънс, направих го, сър — каза потиснат лейтенант Алън от колата на морското разузнаване. — Капитанът беше категоричен, сър. Той ми нареди да не ви безпокоя.

— Той не е капитан и не може да ти нарежда! — извика Стивънс от телефона до леглото си. — Къде, по дяволите, е той?

— Споменаха за някакъв пристан в Чесапийк Бийч…

— Същото място, където живее О’Райън ли?

— Съвсем не, сър. Капитанът…

— Той не е капитан!

— Добре, неговите инструкции бяха всичко да се пази в тайна, а това съвпада с нашата политика в такива моменти. Така се разбрахме. За момента, естествено.

— Разбира се — въздъхна примиреният Хенри Стивънс. — Аз ще уведомя директора на ЦРУ веднага. Той ще се заеме с това. А ти веднага ми намери оня кучи син и го накарай да ми се обади.

— Извинете ме, сър, но ако Хайторн не е офицер от разузнаването, тогава какъв е?

— Останка, Алън. Стар кадър, когото всички бихме искали да забравим.

— А защо тогава е тук, капитане? Защо е в кюпа?

Мълчание. След това изведнъж Стивънс отговори тихо:

— Защото той беше най-добрият, лейтенант. Наложи ни се да си спомним това. Намерете го!

Докато шофьорът беше в ресторанта, голият до кръста, кървящ Николо се приближи до прозореца на лимузината. Баярат отвори вратата и го издърпа на задната седалка, прегърна го силно и го уви с одеялото.

— Спри, сеньора — извика той. — Отиде твърде далеч. Едва не ме убиха!

— Ти не разбираш, Нико. Той беше един agente segreto 117 117 Таен агент. — Бел. ред. , човек, който се възпротиви срещу нас, срещу мен, срещу желанията на твоята Света църква!

— Защо тогава всичко е толкова потайно? Защо ти, хората с тебе и моите свещеници не говорите за това ужасно нещо, каквото и да е то, в името Господне?

— Нещата не стават по този начин, мое славно дете. Ти се опита, опита се открито да изобличиш един корумпиран човек на доковете и какво се получи? Всички в Портичи пожелаха смъртта ти, дори собственото ти семейство не можеше да те защити и те щяха да загинат. Не разбираш ли?

— Разбирам, че ти ме използваш, сеньора, използваш своето изобретение barone-cadetto за собствените си цели.

— Naturalmente! Аз те избрах, защото притежаваш естествена интелигентност повече от всеки друг. Казвала съм ти това, нали?

— Понякога. Когато не ме наричаш глупак или момче от доковете.

— В моменти на гняв. Какво мога да ти кажа?… Вярвай ми, Нико. След години, когато мен няма да ме има, а ти ще си добре благодарение на парите в Неапол, ще си спомниш и ще разбереш. Ще си горд от ролята, която си играл в името на една велика кауза.

— Тогава, в името на Мария, майката на Исус, кажи ми какво е то!

— Не е много по-различно от това, заради което искаха да те бесят в Портичи. Да се изобличат корумпираните, не по забутаните докове, а в целия свят.

Нико поклати глава треперещ под одеялото в лимузината. Зъбите му тракаха.