Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Какво да прави сега? Не само панталоните му бяха подгизнали, но голият му гръден кош беше издран и кървеше, а раната на рамото му беше отворена, макар и не дълбока. Беше порязван и по-лошо от древните камъни и котви, когато се гмуркаше в миналото с археолозите, но това не беше обяснение, което можеше да даде на polizia в Америка. Те щяха да кажат, че това няма значение, той беше убил американец, дори и да е бил capo 114 114 Шеф. — Бел. ред. от омразната сицилианска мафия. Божа майко, той никога не беше ходил в Сицилия!

Трябваше да се окопити. Николо разбираше това. Трябваше да мисли, а не да губи време в безполезни разсъждения. Трябваше да се свърже с Кабрини, кучката Кабрини! Дали го беше пратила на смърт заради някакъв несъществуващ пакет?… Не, той беше твърде важен за графинята. Barone-cadetto беше твърде важен. Нещо се беше объркало за неговата signora salvatora puttana 115 115 Сеньора свещена курва. — Бел. ред. . Мъжът, на когото се беше доверила, искаше единствено да я погуби чрез убийството на някой си Николо Монтави, докер от Портичи. Той скочи от плъзгавия пристан във водата и доплува до брега, а после мина по пясъка до паркинга, където имаше само една кола, без съмнение принадлежаща на неуспелия му убиец. Чудеше се дали ще може да издърпа жиците за запалването, да ги кръстоса и пусне мотора, както беше правил толкова пъти в миналото.

Не можеше. Колата беше скъпа, спортна кола за богати, които защитаваха добре имуществото си. В Неапол или Портичи никой не докосваше такива, дори да отвореше вратата. Алармата се чуваше на триста метра, акумулаторът излизаше от строя и кормилото не можеше да се помръдне.

Крайпътният ресторант със стъклената телефонна будка! Той имаше монети в джоба, няколко монети, хвърлени му от сърдития шофьор на таксито, който започна да се извинява, когато Николо му даде двайсетдоларова банкнота бакшиш, обяснявайки каква неприятна професия има. Николо се насочи надолу по пътя в дъжда, като вървеше отстрани и често се обръщаше, за да гледа преминаващите коли.

След трийсет и пет минути стигна до ресторанта, чиято червена неонова табела гласеше: „Гнездото на Рустър“. Той се примъкна в сянката на сградата, докато колите и камионите идваха и заминаваха. Само някои спираха пред телефонната будка. Външният телефон беше позната гледка за италианските кафенета, удобство, заради което много хора влизаха и в самото заведение, да хапнат и пийнат. Изведнъж една ядосана жена в будката извика така силно, че гласът й се чу през пороя. Тя блъсна слушалката във вратата с такава сила, че стъклото се разби на парчета, след това излезе, клатушкайки се, навън и повърна в близките храсти пред паркинга. Няколко новодошли я заобиколиха в дъжда и Николо разбра, че моментът е настъпил. Лампата в будката все още светеше, отразявайки заплашително счупеното стъкло. Той се затича по паважа с монети в ръка.

— Информация, ако обичате? Номерът на хотел „Карилон“ във Вашингтон? — операторът му го продиктува и той го надраска на стената с една монета. Без предупреждение един голям камион спря пред будката. Шофьорът беше огромен, с дълга брада. Той извика, виждайки окървавения Николо.

— Кой, по дяволите, си ти бе, шушумиго?

Воден от инстинкта си, мускулестият докер отвори вратата на кабината и извика:

— Простреляха ме, сеньор! Аз съм италианец и това място е обградено от mafiosi. Ще ми помогнете ли?

— Само в шибаните ти сънища, глупако! — Камионът отмина и Николо се втурна към телефона.

— Ти какво? — каза грубо Баярат.

— Не ми се ядосвай, сеньора! — отговори бесният Николо по телефона на Чесапийк Бийч. — Този ужасен човек дойде да ме убие, а не да ми донесе пакет.

— Не мога да повярвам!

— Да, но ти не чу изстрелите, нито ти простреляха лявата ръка както на мен, а тя сега се подува и още кърви.

— Il traditore! Bastardo!… 116 116 Предател! Нещо е станало! — Бел. ред. Нещо е станало, Николо, нещо много лошо, нещо ужасно. Този човек не само трябваше да пази живота ти като своя, но и трябваше да предаде пакет за мен.

— Нямаше пакет. Ти ме изпрати на смърт. Не ми казвай, че е част от нашия договор! Аз няма да умра заради теб, дори и за всичките пари на Неапол!

— Никога, мое момче, никога! Ти си моята голяма любов, не съм ли ти го доказала?

— Видях те как убиваш двама души, прислужницата и шофьора…

— Обясних ти и за двамата. Или предпочиташ те да ни бяха убили?

— Ние бягаме от едно място на друго.

— Както правехме в Неапол и в Портичи, за да спасим живота ти.