Робърт Лъдлъм - Ашкелон

През един следобед в Ленгли преди дванайсет години той излизаше от процедурна конференция с група други аналитици, когато един висок, добре облечен — елегантно облечен — мъж се насочи по коридора направо към офиса на директора. Исусе, Марийо и Йосифе, това беше Нептун! Без да се замисля, младият О’Райън се приближи към него.

— Хей, помниш ли ме?

— Моля — отговори мъжът хладно, очите му бяха като две ледени топки. — Имам среща с директора и ако някога отново се приближиш до мен в присъствието на други хора, семейството ти ще изпадне в мизерия, а ти ще си мъртъв.

Такъв поздрав не се забравяше.

Но сега, точно сега, мислеше си О’Райън, гледайки към реката от бюрото в своята къща в Чесапийк Бийч, нещо ужасно се бе объркало при Повелителите. Покойният неоплакан Дейвид Ингерсол имаше право, цялата работа с Баярат беше някакво безумие. Някаква група или мрежа се беше вмъкнала сред тях — имала е властта да се вмъкне. Или беше просто някакъв оглупял старец на забутан остров в Карибите, чиито заповеди все още трябваше да се изпълняват? Отговорът всъщност нямаше значение, трябваше да бъде намерено разрешение, което не нарушава съществуващото положение и не вреди на Скорпионите. Ето защо преди шест часа той разбра, че трябва да стане Скорпион едно с произтичащите от това права и привилегии. Това разбиране дойде с думите на Ингерсол: „Тя нареди да бъда убит, Дейвид Ингерсол да бъде убит!“

Така да бъде. Скорпионите не можеха да бъдат унищожени. Някъде, някога той щеше да получи обаждане и ще трябва да има едно уникално обяснение: истината. Сега, точно сега той трябваше да задейства цялото си анализаторско умение. Трябваше да надхитри не само Баярат и тези зад нея, но също и правителството на Съединените щати. Скорпионите не можеха да бъдат унищожени.

От плажа се носеше смях. Децата, техните приятели и жена му се бяха скупчили около огъня на пясъка. Беше приятна късна вечер на брега на Чесапийк. Боже всемогъщи, животът беше хубав!… Не, Скорпионите не можеха да бъдат унищожени. Нищо не можеше да се промени.

Телефонът бръмна леко, едно приглушено позвъняване, за което всички в къщата знаеха, че може да бъде прието само от татко. Цялото семейство го наричаше „страшното телефонче“ и децата често се шегуваха със сивия телефон в малката бърлога на баща си. О’Райън добродушно приемаше тази заблуда, знаейки, че тя засилва предположението, че го търсят от Ленгли, и понякога измисляше такива мелодраматични измислици, от които по-малките деца се ококорваха, докато по-големите момчета обясняваха: „Искат от татко да достави пица, нали?“

Всичко беше така забавно, зловещо, но забавно, а също така и необходимо. Сивият телефон нямаше нищо общо с управлението. Патрик Тимоти се отблъсна от стола на бюрото и премина през малката всекидневна до своята бърлога. Той вдигна обезопасения телефон, натисна необходимите копчета и се обади.

— Кой е? — попита той тихо.

— Кой сте вие? — женският глас от линията говореше с акцент. — Не сте същият човек.

— Временно подкрепление, нищо необикновено.

— Не обичам промените.

О’Райън мислеше бързо.

— Той просто трябваше да се погрижи за жлъчния си мехур, какво толкова? Дори и ние се разболяваме, знаете това. Ако си мислите, че ще ви дам името му и болницата, в която е, забравете го, госпожо. Получихте резултата. Ингерсол е мъртъв.

— Да, да, отчитам това и одобрявам ефективността ви.

— Стараем се да се подчиняваме… Padrone ми каза, че трябва да ви осигурим всички удобства и аз мисля, че дотук се справяме добре.

— Има още един човек, който трябва да бъде премахнат — каза Баярат.

Гласът на О’Райън стана хладен.

— Не сме по убийствата. Твърде опасно е.

— Това трябва да стане — прошепна Амая Баярат напрегнато. — Настоявам.

— Padrone го няма, така че в исканията ви би трябвало да има мярка.

— Никога! Ще изпратя нашите отряди от Бекаа, за да ви открият чрез каналите ни в Атина, Палермо и Париж! Не си правете шеги с мен, сеньор!

Аналитикът беше предпазлив. Твърде добре му беше известна психиката на терориста, склонността му към насилие и шантаж.

— Добре, добре, успокойте се. Какво искате?

— Какво ви е известно за човек на име Хайторн, бивш офицер от морското разузнаване?

— Знаем всичко за него. Вербуван е от МИ-6, Лондон, заради карибската връзка. Последното, което знаем, че той е в Пуерто Рико и се мотае в Сан Хуан.

— Той е тук, аз го видях!

— Къде?

— Едно място, наречено Шенадоа Лодж, във Вирджиния…