Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Разбира се, Дейвид. Разбирам напълно.

— Готово, Патрик, да тръгваме!

— Момент само, трябва да пусна една вода. Ще падне доста каране през следващия час. Наблюдавай моста, не ми се ще някой да ни види заедно…

О’Райън направи няколко крачки към гората, поглеждайки през това време към адвоката. Междувременно вместо да се облекчи, той се наведе и вдигна един ръбест камък с размерите на топка за американски футбол. Тихо се върна обратно на пътя, приближи до развълнувания адвокат, който наблюдаваше моста между зеленината и го удари с все сила с камъка в главата.

О’Райън избута тялото от пътя и подсвирна на пияния младеж, когото временно беше наел. Отговорът дойде веднага.

— Вече съм тук, човече! — изприпка неуверено младежът. — Надушвам мангизите.

Това беше последното нещо, което надушваше в живота си, тъй като беше посрещнат с голям остър камък, който се заби в лицето му. Патрик О’Райън отново погледна часовника си. Имаше достатъчно време, за да завлече и двете тела до водата долу. И да премести някои предмети от джобовете на едното тяло в тези на другото. След това всичко беше въпрос на точно разпределение на времето. Първо, посещението в офиса на Ингерсол. Второ, едно сърдито, унижаващо извинение към директора на ЦРУ — арабинът така и не се беше появил в Балтимор. Трето, няколко анонимни телефонни обаждания, едното може би от неназован източник, забелязал две тела на западния бряг под моста Ривъруок.

Беше 10,15 вечерта и Баярат сновеше из хола на апартамента в хотел „Карилон“, докато Николо лежеше в спалнята, гледаше телевизия и се тъпчеше със сандвичи. Той беше приел нейното обяснение, че ще се местят сутринта, а не тази нощ.

Бая също беше включила телевизора, но гледаше новините в десет часа. Тя продължаваше да ги гледа и с всеки изминал миг погледът й ставаше все по-сърдит. След това изведнъж гневът й изчезна и една усмивка се плъзна по лицето й, когато водещата изведнъж спря репортажа за богатствата на водещ бейзболен отбор, след като й подадоха някакъв лист.

— Току-що получихме съобщение. Известният вашингтонски адвокат Дейвид Ингерсол е намерен мъртъв преди около час под моста Ривъруок във Фолкс Форк, Вирджиния. До него е бил намерен труп на мъж в кални дрехи, идентифициран като Стивън Кенък, за когото от съседния ресторант потвърдиха, че бил пиян и неспособен да си плати сметката, за което бил изхвърлен от заведението. И двете тела са били окървавени, което кара полицията да предполага, че адвокатът Ингерсол е оказал сериозна съпротива, когато пияният Кенък се е опитал да го ограби… Дейвид Ингерсол, считан за един от най-влиятелните адвокати в столицата, беше син на Ричард Аберкомби Ингерсол, който изненада нацията преди осем години, когато се оттегли от Върховния съд поради интелектуална „умора“, повдигайки въпроса дали е уместно пожизненото назначаване на съдиите от Върховния съд…

Баярат изключи телевизора. Още една победа за Ашкелон. Най-хубавата все още предстоеше, но и тя щеше да настъпи!

Беше почти два часа през нощта, когато Джаксън Пул нахлу в спалнята, която споделяше с Хайторн.

— Тай, събуди се — извика той.

— Какво…? Току-що заспах, по дяволите! — Хайторн премигна и вдигна глава. — За бога, какво има? Нищо не можем да направим до сутринта. Девънпорт е мъртъв и Стивънс се е заел с това — да не е за Девънпорт? Пробив?

— Питай за Ингерсол, капитане.

— Ингерсол? Адвокатът?

— Трупът, Тай. Той е бил убит в някакво място, наречено Фолкс Форк. Може би нашият пилот Алфред Саймън ти е дал повече от улика.

— Откъде знаеш, че е бил убит?

— Гледах повторението на „Отнесени от вихъра“ — супер филм — и когато свърши, започнаха новините.

— Къде е телефонът?

— Точно до главата ти.

Хайторн преметна краката си през леглото и грабна телефона, докато Пул включи осветлението. Той позвъни във военното разузнаване и с изненада откри, че му отговори самият Стивънс.

— Хенри… Ингерсол!

— Да, знам. — Гласът на Стивънс беше отпаднал. — От четири часа ми е известно. Очаквах обаждането ти, но между бесния държавен секретар Палисър, който задейства собствени канали във връзка със смъртта на Девънпорт, Белия дом, където Ингерсол беше в почетния списък за покани, и това убийство на паркинга — нямах особено много време да ти позвъня.

— Ингерсол, по дяволите! Запечатай офиса му!

— Направено е, Тай-бой. На островите ти викаха Тай-бой, нали?

— Направи ли го наистина?