Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Жаклин, задръж всички разговори и отмени ангажиментите ми до края на деня. Предай на клиентите, че се появило нещо спешно, за което трябва да се погрижа.

— Разбира се, господине… Мога ли да помогна с нещо?

— Боя се, че не. Впрочем можеш. Обади се на агенцията за коли под наем и предай, че искам веднага кола. След петнайсет минути да ме чака при страничния изход.

— Вашата лимузина е в гаража, сър, а и шофьорът е налице…

— Това е нещо лично, Джаки. Ще използвам товарния асансьор.

— Разбирам, Дейвид.

Адвокатът се придвижи до скрития телефон. Той го вдигна и набра номера, изчака серията от сигнали, след което натисна петте допълнителни цифри и заговори:

— Предполагам, че ще го научиш през следващите двайсет минути. Ако може да използвам твоя жаргон, проблемът е четири-нула. Ще се видим край реката, както сме говорили. Побързай.

От другата страна на Потомак, в офиса си в Централното разузнавателно управление, Патрик О’Райън — Скорпион две… макар и само по име — усети лека вибрация от електронното устройство, което се помещаваше в джоба на ризата му. Той преброи тънките писукания и разбра: вдигната е тревога от Повелителите. Това беше неловко, тъй като след четирийсет и пет минути му предстоеше конференция при директора на ЦРУ за Баярат, а тя беше първостепенната им задача. По дяволите! Въпреки това нямаше какво да прави. Повелителите винаги бяха на първо място. Той вдигна телефона си и позвъни на директора на ЦРУ.

— Да, Пат, какво има.

— За конференцията, сър…

— О, да — прекъсна го директорът. — Разбирам, че имаш нова следа, която искаш да предоставиш. Нямам търпение да я чуя. По мое мнение ти си най-добрият аналитик, който имаме!

— Благодаря ви, сър, но не е съвсем готова. Имам нужда от няколко допълнителни часа, за да я изгладя.

— Разочаровате ме, Патрик.

— Най-вече съм разочарован аз. Има един арабин, смятам, че е параван, който може да попълни някои празноти. Току-що получих вест от него, той е съгласен да се срещнем, но ще трябва да е след час. В Балтимор.

— Дръж го тогава! Аз ще отложа конференцията, не се грижи за нея. Обади ми се от Балтимор.

— Благодаря, сър. Ще се обадя.

Мостът Ривъруок изобщо не пресичаше Потомак, а само малък неин приток, дълбоко в района на Вирджиния. На източния бряг имаше малък старомоден ресторант от средна ръка, където идваха млади хора за хот-дог, хамбургери и бира. На запад няколко пътеки потъваха в горите, където, говореше се, много повече момчета и момичета се превръщаха в мъже и жени, отколкото през дните на Содом и Гомор. Това беше преувеличение. Пътищата бяха твърде тесни, а земята осеяна с камънаци.

Патрик О’Райън сви към паркинга, доволен да види, че там имаше само три коли. Ресторантът не се оживяваше, преди да се е стъмнило. Скорпион две слезе, провери преносимия си телефон и се насочи към моста, докато палеше пурата си. Дейвид Ингерсол звучеше паникьосано по непроследимия телефонен секретар, а това не беше добър знак. Лигльото беше добър юрист, но никога не беше изпробван в ситуации, когато работата се натопорчеше и се пуснеше малко кръв. Момченцето Дейви беше един слабоват кучи син въпреки адвокатските си хитрости. Повелителите щяха да научат това рано или късно. Най-вероятно по-рано, отколкото по-късно.

— Ей, господине! — един пиян млад мъж се измъкна, залитайки от вратата на ресторанта. — Тия задници се прецакаха, копеленцата! Дай ми петачка и съм твой до гроб, човече! Само ми я дай, човече!

Инстинктите на аналитика, както винаги предполагаха и възможното, и невъзможното, се задействаха.

— Да кажем, че ти дам десет, дори двайсет. Ще направиш ли онова, което ти кажа?

— Хей, човече, и гол ще те прескоча, ако искаш. Имам нужда от мангизи, човече!

— Няма да ме прескачаш. А може да не ти се наложи нищо да правиш.

— С теб съм, човече.

— Последвай ме, докато пресека моста, но се дръж настрани, когато навляза в гората. Ако ти свирна, ще тичаш като вятър при мен. Разбра ли?

— По дяволите, да, човече!

— Дори може да ти дам и петдесет.

— Рай, човече, истински рай! Петдесет ще ме освободят, знаеш какво искам да кажа, нали?

— На това разчитам… човече. — О’Райън се приближи към моста, пресече го и се насочи към втората пътека надясно. Беше изминал едва няколко метра през калта и камъните, когато фигурата на Дейвид Ингерсол изведнъж се появи зад едно дърво.

— Патрик, това е ненормално — извика адвокатът.

— Говорил си с Баярат?

— Това е лудост. Тя нареди аз да бъда убит! Дейвид Ингерсол да бъде убит. Аз, Скорпион едно.