Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Тя не те познава! Защо ще дава такова нареждане?

— Обявих ги за издирване.

— О, направи ли го, Дейви? Това не е било много умен ход. Не си го обсъдил с мен.

— За бога, О’Райън, и двамата се съгласихме, че тази лудост трябва да бъде спряна!

— Така беше, но не по този начин. Това, което си направил, е просто тъпо, Дейви. Трябваше да използваш подставено лице. Исусе, Марийо и Йосифе, по нареждането ти са стигнали до тебе? Ти не би изтраял и няколко минути в опасна ситуация, нещастнико!

— Грешиш. Бях премислил всичко. Ъглите бяха покрити.

— Смисълът на съществуването, така ли? — прекъсна го аналитикът на ЦРУ. — Това звучи велико, признавам.

— Фирмата търсеше тези хора. Не отделен човек, не аз! С мен просто трябваше да се свържат за наградата. Дори подкрепих търсеното с нотариално заверена клетва, ясно посочваща, че жената и младежът са наследници на много пари, число със седем нули. Хонорарът от десет процента за този, който ги намери, е в реда на нещата.

— О, това е разкошно, Дейви. Само си мисля, че забравяш, твоите търсачи не могат и да произнесат нотариално заверена клетва, камо ли да им пука за легитимност. Но затова пък усещат някои неща, които ти не можеш… Не, наистина не би преживял и пет минути в реална ситуация.

— Какво ще предприемем — какво да предприема? Тя каза, че за моята смърт трябва да пише в утрешните вестници, иначе долината Бекаа — ох, Исусе, всичко излиза из контрол.

— Успокой се, Скорпион едно — каза О’Райън саркастично, поглеждайки часовника си. — Подозирам, че ако твоето „изчезване“ е обявено във вестниците утре, това ще е достатъчно за ден-два.

— Ох?

— Това е само версия, Дейви, знам за какво говоря. За начало, ще трябва да се измъкнеш веднага от Вашингтон. Ти си малко величие, адвокате, и за няколко дни не искаш да те виждат. Ще те закарам до летището, ще спрем да ти вземем тъмните очила…

— Имам едни в джоба.

— Добре. Тогава си купи билет докъдето искаш, но плати в брой, не с чек. Имаш ли достатъчно?

— Винаги.

— И това е добре… Има само един проблем, но той може да е трудничък. За следващите дни ще трябва да програмираме твоя телефон Скорпион едно към мен. Ако Баярат позвъни и не получи отговор или не й се обадят, след като остави съобщение, Бекаа може да избухне, особено нейните лунатици. Padrone ми даде достатъчно добре да разбера това.

— Ще трябва да се върна до офиса…

— Не бива да го правиш — прекъсна го аналитикът. — Повярвай ми в това, Дейви, знам как се правят тези неща. С кого си говорил последно?

— Със секретарката… не, с човека от агенцията, който докара колата. Карах дотук сам, не исках да използвам моята лимузина.

— Много добре. Когато тази кола бъде намерена тук, те ще започнат да те търсят. Какво каза на твоята секретарка?

— Че има нещо спешно, личен проблем. Тя ме разбра, от години работи при мен.

— Обзалагам се, че те познава.

— Не е време за такива намеци.

— Нито пък беше в Пуерто Рико… Имаш ли планове за тази вечер?

— О, господи — възкликна Ингерсол. — Забравих! Миджи и аз ще ходим на вечеря до Хефлинови за тяхната годишнина.

— Не, ти няма да отидеш. — Патрик Тимоти О’Райън се усмихна лукаво на паникьосания адвокат. — Всичко си идва на място, Дейви. Твоето изчезване за няколко дни, имам предвид… Да се върнем към телефона в офиса ти. Къде е той?

— В стената зад бюрото ми. Преградата се отваря чрез бутон в долното дясно чекмедже.

— Добре. Ще програмирам телефона за моя номер, след като те оставя на летището.

— Това става и автоматично, ако не отговарям пет часа.

— Заради тази Баярат трябва да го направим веднага.

— Жаклин, моята секретарка, никога няма да те пусне. Тя ще се обади на охраната.

— Но ще ме пусне, ако се обадиш ти, нали?

— Ами да.

— Направи го сега, Дейвид — каза О’Райън, вадейки преносимия си телефон от сакото. — Това нещо не работи много добре от кола — има твърде много стомана и му липсва земя, а на летището няма да имаме време. Ще те оставя и веднага изчезвам.

— Това ли искаш наистина? Смяташ, че веднага трябва да хвана самолет от Вашингтон? Какво ще си помисли жена ми?

— Обади й се утре. По-добре да прекара една мъчителна нощ, отколкото останалата част от живота си без теб. Помни — долината Бекаа.

— Дай ми телефона! — Ингерсол позвъни в офиса си и заговори на секретарката: — Джаки, изпращам господин… Джонсън да вземе някои неща от моя офис, които ми трябват. Изключително поверително е и ще ти бъда признателен, ако когато съобщят, че е пристигнал, оставиш вратите отворени и отидеш за кафе. Ще направиш ли това за мен, Джаки?