Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Николо! — извика тя, ставайки от бюрото във всекидневната на апартамента, внезапно забелязала светещия бутон на телефона. — Какво правиш!

— Обаждам се на Анжел, Каби! — Баярат се спусна към вратата на спалнята и я отвори. — Опасявам се, че трябва да правиш това, което ти казвам.

Младежът затвори телефона сърдито, очевидно раздразнен.

— Тя не отговори. Беше ми казала да изчакам телефона да звънне пет пъти и тогава да оставя съобщение.

— Ти остави ли съобщение?

— Не, бяха минали само три сигнала, когато ти ми изкрещя.

— Bene 107 107 Добре. — Бел. ред. . Съжалявам, че ти говорих толкова грубо, но ти не трябва никога да използваш телефона, освен ако не си ми казал предварително и аз не съм го одобрила.

— Да използвам телефона? Ревнуваш ли?

— Всъщност, Нико, ти можеш да спиш с някоя принцеса, проститутка или магаре, за мен няма значение. Но не трябва да водиш разговори, които могат да разкрият къде сме.

— Ти ми каза да й се обадя, когато бяхме в другия хотел…

— Там ние бяхме регистрирани с истинските си имена, а тук не сме.

— Не разбирам…

— Няма нужда. Това не е част от нашата сделка.

— Но аз обещах да й се обадя!

— Ти обеща? — Бай размишляваше, докато се взираше в момчето от доковете на Портичи. Николо се държеше странно противоречиво, с кратки изблици на гняв, като младо животно в клетка, раздразнено от ограниченията си. Така беше. Трябваше да го поотпусне малко. В този момент, толкова близо до предначертаното убийство, би било глупаво да има на главата си ядосано момче от доковете. Освен това имаше неотложен разговор, който трябваше да проведе. Тъй като щяха да последват други, увеличаваше се опасността да бъдат разкрити. И както Ван Ностранд я беше предупредил, би било по-добре да не ги провежда от телефона в хотела. — Прав си, Нико, аз съм прекалено строга. Ще ти кажа какво ще направим. Трябват ми някои неща от аптеката отсреща, така че ще сляза долу и ще те оставя сам. Обади се на твоята bella ragaza 108 108 Красавица. — Бел. ред. , но не й давай номера тук, нито името на хотела. Кажи й истината, Нико, защото не бива да лъжеш твоята хубава приятелка. Ако трябва да оставиш съобщение, кажи й, че се местим след час и ще се свържеш с нея по-късно.

— Но ние току-що пристигнахме.

— Нещо се случи, плановете ни се промениха.

— Madre de Dio 109 109 Божа майко. — Бел. ред. , сега какво? Знам, знам, това не е част от нашата сделка. Ако някога се върнем в Портичи, ще трябва да те заведа при Ennio il Coltello 110 110 Енио Ножа. — Бел. ред. . От него всички се страхуват, защото казват, убивал. Той бръсне мъжете с камата си, когато е ядосан, и човек никога не знае какво ще направи в следващия миг. Мисля, Каби, че ти ще го уплашиш.

— Аз го сторих, Нико — каза Баярат просто, с лека усмивка на лицето си. — Той ми помогна да те открия, но повече никой на доковете няма защо да се страхува от него.

— Che? 111 111 Какво? — Бел. ред.

— Той е мъртъв. Обади се на красивата си актриса, Николо. Ще се върна след петнайсет минути. — Бая вдигна чантичката си от стола, отиде до вратата, оправи воала си и излезе.

Сама в асансьора, тя тихо си повтори телефонния номер, който Ван Ностранд й беше дал. Сега той беше програмиран на новия Скорпион едно. Заповедта, която тя щеше да издаде, трябваше да бъде изпълнена без въпроси, за двайсет и четири часа, колкото се може по-скоро. Ако последваше и най-малко колебание, гневът на долината Бекаа, особено бригадата Ашкелон, щеше да връхлети върху цялото ръководство на Скорпионите. Смърт за тези, които пречеха на Ашкелон!

Вратите се плъзнаха и Баярат пристъпи в малкото уютно фоайе, отправяйки се направо към изхода. На тротоара тя кимна на униформения портиер.

— Може ли да ви повикам такси, мадам Балзини?

— Не, grazsie, но колко любезно от ваша страна, че знаете името ми. — Бая огледа мъжа изпод воала си.

— Политиката на хотела е да познаваме гостите си, мадам.

— Колко впечатляващо… В този приятен следобед реших да подишам малко чист въздух.

— Хубаво време за разходка, мадам.

Баярат кимна отново и се отправи по тротоара, спирайки пред няколко магазина, под предлог, че оглежда скъпите стоки, но всъщност хвърляше към любезния портиер небрежни погледи, докато докосваше косата или воала си. Не вярваше на любезни служители, които можеха да проследяват влизанията и излизанията на гостите на хотела. Беше подкупвала доста такива портиери в миналото. Загрижеността й бързо изчезна, тъй като портиерът безцелно оглеждаше пешеходците, но нито веднъж не погледна в нейната посока. Нямаше да е така, помисли си тя, ако се беше облякла нормално, без бабешкия пълнеж, който Николо толкова ненавиждаше. Тя продължи надолу по тротоара и видя това, което очакваше да види: обществен телефон на ъгъла през улицата. Тя се забърза към него, повтаряйки си номера, който беше жизненоважен за Ашкелон. Жизненоважен.