Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Стивънс е. Какво има?

— ФБР, сър, агент Бекър. За офиса на Ингерсол.

— Какво открихте?

— Трудно е да се обясни, сър. Открихме телефон в стоманена каса, скрит в стената. Трябваше да я разбием.

— Обикновен телефон ли е и защо е бил скрит?

— Това е ненормалното, капитане. Откриха сателит на покрива, който е свързан със скрития телефон, но всичко, което успяха да открият, е, че той отива и се връща до щата Юта.

— Юта? Къде, по дяволите, в Юта?

— Може да има към двеста лазерни честоти и хиляди приемащи антени до там, сър. А може и да са повече.

— Това са глупости!

— Такива са новите технологии, капитане.

— Тогава задействайте скъпите си компютри, същите тези магически машинки, които костват на данъкоплатците толкова пари, и открийте нещо.

— Работим по това, сър.

— Работете по-усилено! Стивънс затръшна телефона, падайки на възглавницата си. — Те си имат собствени сателити горе — прошепна той. — Това е невъзможно!

— Не знам за какво говориш, Хенк, но ако казваш това, което мисля, че казваш, всеки от нас е спомогнал да стане възможно. Всичко, което е нужно, са пари.

— Прогресът — каза Стивънс — не е ли чудесен?

— Зависи кой го контролира — отвърна жена му. — Ние всички си мислехме, че той е за най-добрите и най-умните. Очевидно сме сгрешили.

Беше късна сутрин и от болницата нямаха нищо за състоянието на Катерин Нелсън, освен че почива и жизнените й функции са стабилни. Хайторн, по шорти, проверяваше крака си в спалнята на Шенадоа Лодж под наблюдението на Пул.

— Боли, нали? — каза лейтенантът. — Боли те.

— Не е толкова лошо — отговори Тайръл. — Поспах нормално, а не го очаквах. Главното е да не натоварвам лявата страна.

— Най-добре е да починеш пълноценно за няколко дни — каза Пул. — Нека шевовете се стегнат.

— Нямаме никакво време. Вземи бинт и го стегни силно. — Телефонът иззвъня. — Вероятно е Стивънс. Филис обеща, че ще го накара да ми се обади, когато се събуди.

— Аз ще вдигна — каза Джаксън и отиде до бюрото. — Ало?… Да, да, той е тук. Момент. — Лейтенантът се обърна към Хайторн. — Някой, който се представя за твой брат, и предполагам, че е такъв. Дори гласът му е като твоя, само че малко по-приятен.

— А всъщност не е, научил е това умение по време на преподаването. — Тайръл закуцука до леглото и бавно седна. — Звънях до Сейнт Томас от болницата снощи. — Тай вдигна телефона до леглото. — Ало, Марк, предполагах, че ще излезеш до брега по някое време.

— Преди около час, и е много мило от твоя страна да ме уведомиш, че още си жив — каза Марк Антъни Хайторн саркастично. — Още си жив, нали?

— Но накратко, братле, зает съм и не бъди любопитен, защото този телефон си има ограничения.

— Да, но не и за някои други…

— Какви други, не съм проверил съобщенията.

— Първото е от Б. Джоунс. Той се обади вчера в 4,12 следобед, остави номер в Мексико Сити и настоя да му се обадиш в следващите двайсет и четири часа.

— Дай ми го. — Братът продиктува номера и Хайторн го записа на едно меню. — А другият?

— Жена на име Доминик, която каза, че се обажда от Монте Карло. Според таймера разговорът е дошъл в 5,02 тази сутрин.

— Съобщението?

— Ще ти го пусна. Не е нещо, което един невинен по-малък брат би трябвало да повтаря на своя модел в живота… О, ти си истински островитянин, човече.

— Дай да го чуя, стой на линията и си задръж коментарите.

— Слушам, сър.

— Тайръл, скъпи мой, моя любов, Доминик е! Обаждам се от Л’Ермитаж в Монте Карло. Знам, че е късно, но съпругът ми е в казиното и аз имам чудесни новини. Справих се чудесно през тези няколко дни, но ми писна от всичко и ти толкова ми липсваш, а също така смятам, че е мой дълг да бъда с чичо през последните му дни. Представих последното обяснение на моя съпруг и няма да повярваш какво каза той! Той каза: „Върни се при твоя чичо, защото той има нужда от теб, както съм сигурен, че и ти имаш нужда от твоя любовник.“ Казвам ти, бях изумена. Попитах го дали е сърдит, а отговорът му беше невероятен. „Не, моя скъпа съпруго, защото си имам планове за следващите седмици. Напротив, дори съм много щастлив за теб.“… Не е ли чудесно — казах ти, че е мил, макар и да му липсват някои мъжки качества. Във всеки случай, сега карам към летището в Ница, за да хвана първия самолет. Утре ще бъда в Париж и ще ходя къде ли не, разбира се, защото има толкова неща, които трябва да бъдат свършени преди такава дълга ваканция. Но ако имаш нужда от мен, звънни в Париж. Ако не съм в къщи, говори само с Полин. Аз ще ти се обадя… Ох, мога да усетя ръцете ти около себе си, тялото ми, притиснато до твоето. Господи, приличам на влюбено малко момиче, а вече не съм толкова млада. Ще бъда на острова след ден-два, най-много три и ще ти се обадя веднага… Моя любов, скъпи мой.