Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Имам право? Три дни, без да знам дали ще живея или ще умра, уплашен до смърт? Да, мисля, че имам право.

— О, хайде сега, не беше толкова лошо. Това, което не разбра, беше, че никога не сме били по-далече от 200 или 300 метра от брега и че винаги бяхме откъм запазената от вятъра страна. Затова обръщахме другия борд към вятъра толкова често. Разбира се, не можех да контролирам светкавиците.

— Ти си побъркана!

— Изобщо не съм. Преди време плавах из тези води в продължение на две години. Познавам ги много добре.

— Защо си го правила? — повтори той. — Ти почти ни уби! И защо застреля черната жена?

Баярат посочи към трупа.

— Вземи й оръжието. Водата се вдига до средата на този скрит вълнолом. Тя ще бъде отнесена от океана през нощта.

— Нищо не ми каза!

— Нека сме наясно, Николо. Имаш право да знаеш само това, което аз сметна за нужно. Спасих ти живота, млади човече, и с големи усилия те крих в продължение на много дни от оня боклук на пристанището, който щеше да те убие, щом те види. Освен това съм депозирала милиони лири за теб в банката в Неапол и заради тези добри дела имам привилегията да отклонявам всякакви твои въпроси… Вземи оръжието!

— О, Боже мой — прошепна младежът, като се наведе над тялото на убитата жена в униформа и потрепера, докато снемаше оръжието от ръката й. Малки вълнички се плискаха над лицето й. — Няма ли някой друг тук?

— Никой, който да е от значение. — Жената зарея поглед нагоре към укреплението на острова и в паметта й изплуваха спомени. — Освен един ненормален градинар, който се грижи за глутница кучета, порода мастиф, а той самият е лесно управляем. Собственикът на този остров е мой стар приятел, възрастен човек, който се нуждае от медицинска помощ. Той е в Маями, Флорида, за рентгенова терапия. Отива там на първо число всеки месец за пет дни. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ела, ще се качим горе по стълбите.

— Кой е този човек? — попита момчето, като гледаше Баярат на пясъка.

— Моят единствен и истински баща — отговори Амая Акуире-Баярат меко, замечтано, докато вървяха трудно през пясъците. Тя замълча и Николо усети, че не трябва да прекъсва мислите й. А какви бяха те? Най-щастливите две години от един живот, отдаден на ада. Padrone, vizioso elegante 12 12 Порочният, елегантен господар. — Бел. прев. , беше мъжът, когото бе обичала най-много. На двадесет и четири годишна възраст той е контролирал казината в Хавана. Едно високо, златнорусо момче от Куба, с леденосини очи, избрано от господата в Палермо, Ню Йорк и Маями. Не се страхуваше от никого, а всяваше страх у всеки, който се противопоставяше на неговите решения. Малцината, които имаха тоя кураж, после изчезваха. Легендите за него бяха достигнали Бекаа, Бахрейн и Кайро.

Capo dei capi 13 13 Босът на босовете. — Бел. ред. на мафията го беше избрал, защото вярваше, че той е най-талантливият младеж след Капоне. Последният беше управлявал Чикаго в Америка от времето, когато беше едва на 27 години. Но всичко се сгромоляса за младия padrone, когато лудият Фидел слезе от планината и разруши всичко, включително и Куба, която се бе заклел да спаси.

Нищо обаче не спря златния viziozo elegante, мъжа, наречен от някои „Марс в Карибско море“. Той отиде първо до Буенос Айрес, където изгради организация, нямаща равна на себе си. Тя се сработи с генералите, разбира се. После той се премести в Рио де Женейро, където продължи да изгражда мрежата. Там надмина своите най-дивни мечти. Така, укрепил позициите си, той посредничеше в убийствата по целия свят от едно имение, надхвърлящо 10 000 акра земя. Разгърна цяла армия от бивши войници, специалисти по изкуството да се убива, служили в армиите на много страни. Продаваше тези момчета за нечувани суми. Политическите убийства бяха негов патент, а купувачите нямаха край. La nostra Legione Straniero 14 14 Нашият чуждестранен легион (ит.). — Бел. ред. беше наричана организацията от господата, които ревяха от смях, докато пиеха своето вино в Палермо, Ню Йорк, Маями и Далас и приемаха своя процент от всяко платено убийство. Наистина padrone вече го нямаше, но неговият чуждестранен легион беше истинска невидима армия.

Накрая възрастта и болестта принудиха padrone да се оттегли на своя непревземаем остров. И тогава една жена влезе в живота му. От другата страна на земното кълбо Баярат беше жестоко ранена в кипърското пристанище Василико. Там преследвала един наказателен отряд, изпратен от Мосад да убие палестинския герой, който по-късно стана неин съпруг. Докато водела контраатаката, тя хванала в капан убийците извън брега. Подобно на пиратска принцеса, заобикаляйки ги във фланг, в бърза лодка през нощта, ги принудила да влязат в плитчина при прилив. През цялото време подлагала на убийствен огън хванатите на тясно израелци. Улучили я в стомаха с четири куршума, които разкъсали червата й. Животът й бил загубен.