Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Ще се постарая, господин секретар — каза внушителният секретар на департамента. — Вчера нашият източник в Бахрейн, който наблюдава финансовите сделки от долината Бекаа, беше убит един час след като ни алармира, че половин милион долара са били прехвърлени в Цюрихската кредитна банка. Сумата не беше стряскаща, но когато нашият агент в Цюрих се опита да се свърже със своя собствен източник в банката, един високоплатен източник, не можа да го намери никъде. Когато по-късно отново настоял да го чуе, анонимно, разбира се, като един стар негов приятел, му казали, че човекът е отлетял за Лондон по служебна работа. По-късно нашият агент се върнал в апартамента си, където изслушал съобщение на телефонния секретар. Било от неговия източник, който, разбира се, не бил в Лондон. Той го помолил, очевидно доста отчаяно, да се срещнат в едно кафене в Дудендорф, град на двадесетина мили на север от Цюрих. Нашият агент шофирал дотам, но неговият източник не се появил.

— Какво значи това? — попита армейският шеф.

— Бил е отстранен, за да се унищожи дирята на парите — отговори един широкоплещест мъж с оредяваща червена коса, който седеше отляво на секретаря на департамента. — Това предположение не е потвърдено — добави той.

— На какво се базира? — попита секретарят на отбраната.

— На логиката. — Сътрудникът на управлението продължи рязко. — Първо убиват агента в Бахрейн заради предаването на първичната информация, после в Цюрих измислят лондонското прикритие, така че нашият агент е отведен в Дудендорф, далече от обикновения му маршрут. От Бекаа са го открили и са искали да прекъснат дирята, което и направиха.

— Работят с шестима посредници? — попита шефът на морското разузнаване. — Това е твърде много за незначително количество пари, нали?

— Защото количеството не означава нищо — каза едрият сътрудник с подпухнало лице. — От значение е личността, получаваща парите в края на линията, без значение коя е и къде е — те прикриват именно това. Веднъж трансферът да се осъществи, парите могат да нараснат стотици пъти.

— Баярат! — каза държавният секретар. — Така че тя е започнала своето пътешествие… Добре тогава, начинът, по който ще процедираме, ще бъде максималната секретност. Това е ключът. С изключение на хората от радиотрафика в управлението, ние на тази маса и само ние ще обменяме информацията, получена в нашия департамент. Поставете вашите лични факсове на конфиденциален режим, всички телефонни разговори между нас да се водят по секретните линии. Нищо няма да излиза извън този кръг, освен ако не е одобрено от мен или секретаря на департамента. Дори слуховете за такава операция биха могли да имат обратен ефект и да създадат усложнения, които не желаем. — Червеният телефон пред държавния секретар иззвъня. Той го вдигна. — Да… За вас е — каза той, като погледна директора на управлението. Жилет стана от стола и отиде до началото на масата. Взе телефона и се представи.

— Разбирам — каза той, след като слуша една минута. Остави слушалката на телефона и се вгледа в своя сътрудник с оредяващата червена коса. — Ти получи потвърждение, О’Райън. Нашият човек в Цюрих е открит на Спитцплац, прострелян два пъти в главата.

— Те осигуряват прикритието на задника на вещицата — изруга експертът по анализите в управлението О’Райън.

Високият небръснат мъж в бели моряшки гащета и по фланелка, силно загорял от тропическото слънце, се затича по пътя нагоре към пристана с хелинги 9 9 Стълбове за завързване на лодки. — Бел. ред. за моторници. Стигна края на дървената част и извика на двамата мъже върху идващата малка лодка:

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Че съм получил теч от резервния двигател? Ползвах го в лошото време и той работеше съвсем добре!

— Виж, наборе — отговори механикът, британец, а гласът му беше отегчен. Тайръл Хайторн улови въжето, което му подхвърлиха. — Не давам пукнат грош за твоя мотор. Ти нямаш и капка масло в резервоара си. Излято е цялото. Сега, ако искаш, изнеси това нещо отвън и пробвай още някой път да го пуснеш. Карай напред и надувай двигателя. Но ще докладвам в базата, че не отговарям за глупостта ти.

— Добре, добре — каза Хайторн, поемайки ръката на мъжа, докато той се качваше по стълбата към палубата. — Какво разбра?

— Износени уплътнители и два износени цилиндъра, Тай. — Механикът се обърна и затегна втората връзка около пилона, за да може компаньонът му да се качи на палубата. — Колко пъти съм ти казвал, младежо, че си твърде невнимателен с облаците и ветровете. Трябва да използваш металните части по-добре, те изсъхват на това ужасно слънце. Кажи сега, не съм ли ти го казвал дузина пъти?