Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Ние се обърнахме към психолог, който се е специализирал по детски проблеми — добави шефът на МИ-6. — Той ни каза, че едно момиче на десет години е много по-развито от връстниците си момчета, а тъй като аз имам много внуци, трябва неохотно да се съглася. Той каза, че момиче на тази възраст, което е преживяло такъв изключителен стрес и болка, ще има склонност да развие само част от своята същност.

— Не съм сигурен, че следих мисълта ви.

— Психологът го изложи по следния начин: Едно момче в подобни обстоятелства би написало следното: „Смърт на цялата власт“, и би се подписало с цялото си име в знак на мъст, така че всеки да го види, докато момичето се държи по-различно: изтегля цялата информация, защото й предстои да измисли в бъдеще истинското отмъщение. Тя трябва да надхитри, не да надвие своите врагове… Макар че не може да избегне споменаването на част от истината в заклинанието.

— Предполагам, че това има смисъл — каза Кук, като кимаше с глава. — Но, Боже мой… записи, заровени в земята, кипарисови дървета и горски ритуал, като първо причастие, чрез кръвопролитие… масови екзекуции, обезглавявания с щикове и едно дете на десет години, преживяло всичко това! Та вие си имате работа с пълен психопат! Тя мечтае само да гледа глави, жестоко отделяни от телата и падащи на земята, както се е случило с нейните родители.

— Muerte a toda autoridad! — каза шефът на МИ-6. — Главите на властта… навсякъде.

— Да, разбрах фразата…

— Боя се, че вероятно не можете да разберете трагичността на последиците от фразата.

— Моля?

— През изминалите няколко години Баярат е живяла в долината Бекаа с лидера на особено яростна палестинска фракция, към чиято кауза тя фанатично се е присъединила. Очевидно са се оженили някъде миналата пролет с някоя от техните церемонии под дърветата. Той е убит преди девет седмици по време на нападение по плажовете на Ашкелон, южно от Тел Авив.

— О, да, спомням си, че четох за това — каза Кук. — Убити до последния човек, никакви пленници.

— Помниш ли изявлението, разпространено по света от останалите членове на фракцията и главно от новия им лидер?

— Нещо за оръжието, струва ми се.

— Точно. Изявлението гласеше, че израелското оръжие е убило „свободни, непрощаващи отмъстители“ и е произведено в Америка, Франция и Англия и че хората, чиито земи са заграбени от тях, никога няма да забравят или простят на зверовете — производители на това оръжие.

— Ние слушаме тази гадост непрекъснато. Та какво от това?

— Това, че Амая Баярат, прибавяйки името „непрощаващи“, праща съобщение на Висшия съвет в долината Бекаа: „Вашите приятели или експриятели в Мосад се надигат, благодаря на Бога.“ Тя и нейните приятели с цената на живота си искат да смъкнат главите на четирите велики звяра. Тя самата ще бъде сигналната ракета, даваща знак.

— Какъв знак?

— Знакът е предназначен за скритите убийци в Лондон, Париж и Йерусалим, които ще нанесат удар. Израелците виждат скрит смисъл в част от посланието: „Когато най-ожесточеният звяр отвъд великото море падне, тогава трябва и другите бързо да го последват.“

— Най-ожесточеният…? Отвъд…? Боже мой, Америка?

— Да, офицер Кук. Амая Баярат е на път да убие президента на Съединените щати. Това ще бъде нейният знак.

— Това е нелепо!

— Нейният запис предполага, че може и да не стане. Професионално тя рядко не успява. Тя е патологичен гений и това са нейните последни убийства. Нейното отмъщение е за всички „брутални“ властници, а сега мотивът й е подсилен с една дълбоко човешка мъст за смъртта на съпруга й. Тя трябва да бъде спряна, Джефри. Поради това Външно министерство, в пълно съгласие с тази организация, е решило вие веднага да се върнете към предишния си пост в Карибско море. И според нас няма друг по-опитен експерт.

— Боже мой, та вие говорите на шейсет и четири годишен човек, който е почти пред пенсиониране!

— Вие все още имате връзки на островите. Ако някои от нещата са се изменили, ще ви осигурим достъп до информация. Откровено, ние вярваме, че можете да се справите по-добре от когото и да било другиго. Трябва да я открием и отстраним.

— Минава ли ви през ум, стари приятелю, че дори да тръгна днес, докато стигна там, тя може да е офейкала Бог знае къде. Простете ми, но думата смахнато отново ми идва на ум.

— Колкото до нейното „офейкване“ — каза шефът, като леко се усмихна — нито французите, нито ние вярваме, че тя ще отиде някъде до няколко дни, дори до седмица или две.