Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Опитай Бахрейн, не Багдад — каза Рон, вдигайки една разпечатка, излязла от принтера и положена в кошчето за събиране на разпечатки.

— Как върви с богатите народи? — третият мъж вдигна поглед от екрана на компютъра си.

— Това е много точно — богатите. Нашият източник от Бекаа подхвърли, че половин милион щатски долара са били прехвърлени на кодирана сметка в Цюрих, предназначени за…

— Половин милион? — прекъсна го вторият мъж. — За тях това е кокоша курешка.

— Не съм ви казал за къде е предназначена сумата, нито начина на прехвърлянето й. Банката на Абу Даби, до Цюрихската швейцарска кредитна…

— Но това е маршрутът на долината Бекаа — изненадано каза жената. — Местоназначение?

— Карибско море, точното място е неизвестно.

— Намери го!

— В момента е невъзможно.

— Защо? — попита другият мъж. — Защото не може да се потвърди ли?

— Много добре е потвърдено, и то по най-лошия възможен начин. Нашият източник е бил убит един час след като е информирал човека от нашето посолство, един служител по протокола. Той пък е отзован с най-голяма бързина.

— Бекаа — каза спокойно жената. — Карибско море. Баярат.

— Ще осигуря да се съобщи по факса на О’Райън. Нужен ми е неговият съвет.

— Ако днес е половин милион — каза третият мъж, — то утре ще бъдат цели пет, веднъж само каналът да се потвърди.

— Познавах нашия човек в Бахрейн — каза тъжно жената. — Той беше добро момче. Имаше чудесна жена и деца. Дяволите я взели тая Баярат!

МИ-6 6 6 МИ-6 — английското контраразузнаване. Отделът в романа е аналогичен на съответните френски, израелски и американски служби. — Бел. ред. , Лондон

— Нашият човек в Доминик летя на север и потвърждава информацията, която французите ни изпратиха. — Шефът на британското разузнавателно управление се приближи до масата в центъра на заседателната зала.

Голям, солиден атлас, един от хилядите по рафтовете, съдържащи подробни карти на всякакви райони от света, покриваше масата. Позлатените букви върху черната корица на атласа гласяха: Карибско море — Винвърд и Линвърд острови. Антилски острови. Британски и САЩ територии.

— Открийте прохода Анегада, моля! — обърна се той към сътрудника.

— Разбира се. — Другият мъж в залата се насочи бързо към картите, тъй като забеляза смущението на шефа си, което беше причинено не от обстановката, а от парализираната му дясна ръка, която не би му позволила да отгърне атласа. Сътрудникът разтвори тежките платнени страници и запрелиства, докато стигна въпросната карта. — Ето го… Боже мой, никой не би могъл да стигне толкова далеч при тези бури. Не и платноход с тези размери.

— Може и да не е успяла.

— Да успее какво?

— Да пристигне.

— От Басе-Тере до Анегада само за три дни? Не бих казал. Трябва да е била в открито море повече от половината време, за да стигне толкова бързо.

— Ето защо съм ви повикал тук. Познавате района доста добре, нали? Работили сте там.

— Ако съществува някой, когото можете да приемете за експерт, предполагам, че това съм аз. В продължение на девет години летях с един самолет, тип „Сиксер“, от базата в Тортола, и оглеждах това проклето място — почти приятен живот всъщност. Все още поддържам контакти със стари приятели. Те всички мислеха, че съм просто забавен чудак, който обича да прелита от остров на остров.

— Да, четох доклада ти. Ти свърши забележителна работа.

— Студената война беше на моя страна и бях четиринадесет години по-млад, но и тогава не бях млад човек. Не бих седнал на руля на двумоторен самолет над тези води, колкото и да е мощен.

— Да, разбирам — каза шефът, като се навеждаше над картата. — Следователно твоето експертно мнение е, че тя не би могла да оживее.

— Не би могла е най-точното. Нека кажем неправдоподобно, клонящо към невероятно.

— Така мисли и вашият колега от Дьозием.

— Ардисон?

— Познавате ли го?

— Кодово име Ришельо. Да, разбира се. Добър човек, само да не беше догматик. Работеше в Мартиника.

— Той е непреклонен. Убеден е, че тя е потънала в морето.

— В такъв случай неговото мнение вероятно е оправдано. Но ако ми позволите, след като съм повикан тук да помогна с каквото мога, бих помолил да задам един-два въпроса.

— Говорете, офицер Кук.

— Тази Баярат е нещо като легенда в долината Бекаа, но аз съм се ровил през последните години в архивите и не си спомням някога да съм виждал това име. Защо е така?

— Защото не е нейното собствено име, поне второто, Баярат — прекъсна го шефът на МИ-6. — Това име тя си го е избрала преди години и си мисли, че то запазва тайната й, тъй като вярва, че никой няма представа откъде идва то или коя е и понеже тя може да е замесена в по-крупни операции, ние пазим сведенията за нея в нашите тайни досиета.