Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Така ще се присъединя по-скоро към съпруга си, нали?

— Не знаех, че сте се присъединили към нашата вяра — каза друг.

— Дали съм или не, няма значение. Моля само да ме подкрепите финансово. Вярвам, че съм заслужила тази подкрепа.

— Несъмнено — съгласи се и друг. — Вие бяхте забележителни заедно с вашия съпруг, нека почива с Аллах в Неговите градини, бяхте необикновени. И все пак аз виждам един проблем…

— Аз и онези няколко души, които избрах да дойдат с мен, ще действаме сами, за да отмъстим за Ашкелон. Ние ще си осигуряваме снабдяването и ще разчитаме само на себе си, на никой друг. Това решава ли вашия „проблем“?

— Ако можете да го направите — отговори друг лидер.

— Вече съм показвала, че мога. Трябва ли да се обръщам към архивите, за да ви доказвам?

— Не, не е необходимо — каза председателят. — Много пъти вие сте изпращали нашите врагове да ви търсят в такива невероятни посоки, че няколко наши братски правителства бяха наказани за акции, за които нищо не знаеха.

— Ако е необходимо, ще продължа тази практика. Ние… вие… имате врагове и предатели навсякъде, дори и сред вашите „братски правителства“. Властта навсякъде се корумпира.

— Вие не се доверявате на никого, нали? — попита арабинът на средна възраст.

— Това изявление ме обижда. Омъжих се за един от вас за цял живот. После го загубих.

— Извинявам се.

— Би трябвало. Какъв е вашият отговор, моля?

— Ще имате всичко, което ви е нужно — каза председателят на комитета. — Координирайте се с Бахрейн, както правехте по-рано.

— Благодаря.

— Накрая, когато стигнете Съединените щати, ще действате чрез друга мрежа. Те ще ви наблюдават, ще ви изпитват и когато се убедят, че сте наистина стоманено оръжие и не сте заплаха за тях, те ще се свържат с вас и вие ще се присъедините към тях.

— Кои са те?

— В най-тайните ни канали те са известни като Скорпионите.

Залез слънце. Пострадалият едномачтов платноход, чиято гротмачта беше разбита от гръм, а платната — раздрани от ветровете в открито море, влезе на дрейф в малкия спокоен плаж на един частен остров от Малките Антили. През последните три дни, преди да се възцари мъртвото безветрие, този сектор на Карибско море беше връхлетян не само от ураган със силата на небезизвестния Хюго, но и шестнадесет часа по-късно от тропическа буря, чиито мълнии и разтърсващи земята гръмотевици опожариха хиляди палми и принудиха стотици хиляди собственици от островната верига да търсят спасение в Господа.

Голямата къща на този остров обаче беше преживяла и двете катастрофи. Тя беше направена от железобетонна конструкция и стомана и беше построена върху внушително извисяващия се хълм от северната страна — непристъпна, неразрушима крепост. Това, че почти разбитият едномачтов платноход беше успял да оцелее и да си проправи път в заливчето от отсечени скали и до малкия плаж, беше чудо. Но друго беше накарало високата черна прислужница в бяла униформа да се спусне по каменните стълби до края на водата и да стреля четири пъти във въздуха с пушка в ръката.

— Ganja 3 3 Чужденци. — Бел. прев. ! — извика тя. — Никакви въшливи ganja тук! Махайте се!

Дългата фигура, застанала на колене на палубата, беше на жена в средата на тридесетте. Чертите й бяха остри, дългата й коса — гъста и несресана, късите гащета и блузата й без гръб — раздърпани от бурите, които е трябвало да изживее… а очите й бяха озадачаващо студени, докато наместваше мощната си винтовка на планшира и се прицелваше през телескопичния мерник. Натисна спусъка. Гръмкият изстрел разтресе покоя на островното заливче, отекна в скалите и във възвишението по-нататък. Униформената прислужница падна по лице в леко приплискващите вълни.

— Има стрелба, чух изстрели! — от кабината отдолу изскочи един млад, седемнадесетгодшен мъж, без риза, който си затягаше колана. Беше висок доста над шест стъпки, добре сложен, мускулест и красив, с чисто изваяни, дори класически черти на римлянин. — Какво става? Какво си направила?

— Това, което трябваше да се направи — каза жената спокойно. — Моля те, иди до носа на лодката и скочи, когато видиш пясък. Все още е доста светло. После ни изтегли на брега.

Той не се подчини, а се взря в простреляната фигура на плажа, като нервно потриваше ръце над отрязаните си джинси.

— Боже мой, та тя е само една прислужница! — извика той на английски език със силен италиански акцент. — Ти си чудовище!