Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— О, да, да, разбирам. Когато знаете едно фалшиво име и неговия произход, вие бихте проследили предисторията, бихте изградили самоличност, дори един възможен модел. Коя е тя?

— Един от най-съвършените терористи днес.

— Арабка?

— Не.

— Израелтянка?

— Не, не е възможно.

— Глупости. Мосад 7 7 Мосад — израелски разузнавателни служби. В случая се отнася за контраразузнаването. — Бел. ред. имат широк спектър на дейност… Но ако желаете, моля, отговорете на въпроса ми. Спомнете си, че по-голямата част от моята служба съм изкарал от другата страна на света. Защо точно тази жена е толкова важна?

— Тя е за продан.

— Тя е какво…?

— Тя отива навсякъде, където има брожения, бунт, въстание и продава таланта си на този, който даде най-висока цена. Постига забележителни резултати, бих добавил.

— Простете, но това звучи смахнато. Самотна жена отива в пъкъла на революцията и продава съвети! Как го прави, обявява това във вестниците ли?

— Не й се налага, Джеф — отговори шефът на МИ-6, като се върна до заседателната маса и седна някак си непохватно, докато с лявата ръка дооправи стола. — Тя е истински учен — изследовател на местата, в които има дестабилизация. Знае силните и слабите места на воюващите фракции, както и лидерите и начина да се свърже с тях. Няма постоянна принадлежност, морална или политическа. Професията й е смъртта. Простата истина е такава.

— Не мисля, че истината е толкова проста.

— Това е резултатът, не началото, разбира се, нито обяснява откъде е дошла… Седни, Джефри, и нека ти разкажа кратката история, която съединихме от случайни фрагменти. — Шефът отвори големия плик от кафява хартия, който беше пред него, и извади три фотографии, направени с камера, която е снимала бързо движеща се жена. Лицето на всяка снимка беше фокусирано и ярко осветено от слънцето. — Това е Амая Баярат.

— Това са три различни лица! — възкликна Джефри Кук.

— Коя от трите е тя? — запита шефът. — Тя ли е и на трите снимки?

— Разбирам какво искате да кажете… — каза колебливо офицерът от външното разузнаване. — На всяка снимка косата е различна: руса, черна и, предполагам, светлокафява; къса, дълга и средна дължина, но чертите са различни… и някак не така оформени. Все пак са различни.

— Изменящи лицето пластики? Восък? Управление на лицевите мускули. Нищо невъзможно.

— Спектографите биха го доказали. Най-малкото по отношение на допълненията, пластиките и восъка.

— Би следвало, но не го правят. Нашите експерти казват, че има химични компоненти, които биха заблудили фотоелектрическото сканиране и дори отражението на ярка светлина, което върши същата работа. Което означава, разбира се, че те не знаят какво е и не биха рискували да дадат мнение.

— Добре — каза Кук, — тя е една или пък и трите жени, но как, по дяволите, можеш да си сигурен в това?

— Не можеш.

— Не можеш?

— Ние и французите платихме много пари за тези снимки. Всяка една е направена от тайни агенти, които сме използвали от години. Никой от тях не би ни снабдил с фалшификат. Всеки вярва, че е хванал в кадър Баярат.

— Но къде е отивала? От Басе-Тере към Анегада, ако това е Анегада, има доста над 200 км. По време на две унищожителни бури! И защо точно проходът Анегада?

— Защото едномачтовият платноход е забелязан до брега на Маригот. Той не би могъл да се доближи до брега заради скалите, а дървеният пристан е бил разбит на парчета от бурята.

— Кой го е забелязал?

— Рибари, които обслужват хотелите на остров Ангуила. Потвърждава го нашият човек в Доминик. — Като забеляза озадачеността на Кук, шефът продължи: — Нашият човек летя до Басе-Тере по препоръка на Париж. Констатира, че жена на приблизително същата възраст, като Баярат от тези снимки, е наела лодка заедно с един висок широкоплещест млад мъж. Много млад мъж. Това отговаря на информацията от Париж, че жена на нейната възраст и с нейната външност е отлетяла от Марсилия в компанията на такъв младок, към остров Гваделупа.

— Как митническата проверка в Марсилия е направила връзка между момчето и жената?

— Той не е говорел френски. Тя е казала, че е далечен роднина от Латвия, оставен на нейно попечителство, след като починали родителите му.

— Съвсем невероятно.

— Но абсолютно приемливо за нашите приятели оттатък канала. Те не уважават нищо, което е по на север от Рейн.

— Защо ще пътешества с някакъв хлапак?

— Вие ми кажете. Аз нямам ни най-малка представа.