Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Така е, дете мое. Не бях ли чудовище, когато убих онези тримата, които ти вързаха ръцете? Метнаха въже около врата ти и щяха да те обесят, понеже си убил пристанищния supremo 4 4 Неофициален лидер. — Бел. ред. ?

— Аз не го убих. Казвал съм ти го стотици пъти!

— Те мислеха, че си ти и това беше достатъчно.

— Исках да отида до полицията. Ти не ми позволи!

— Глупавичко дете. Мислиш ли, че някога щеше да стигнеш до съда? Никога. Щеше да бъдеш застрелян на улицата, парче боклук, изхвърлено настрани, защото supremo облагодетелстваше пристанищните работници, всички бяха затънали в кражби и корупция.

— Бях разменил груби думи с него, нищо повече! Тръгнах си и пих вино.

— О, разбира се, че си го убил, след като си изпил толкова вино. Когато те намерили в малката уличка, ти си бил в несвяст, докато разбереш, че има въже около врата ти, а краката ти са на ръба на пристана… И колко седмици те крих, местейки се от едно място на друго, докато отрепките от пристанището душеха за теб, решени да те убият начаса?

— Не разбрах защо беше толкова добра към мен.

— Имах си причини… и все още ги имам.

— Господ ми е свидетел, Каби — каза младият мъж, все още втренчен в трупа на прислужницата, — аз дължа живота си на теб, но никога… никога не съм очаквал подобно нещо.

— Би ли се върнал тогава в Италия, в Порбичи, при твоето семейство, да посрещнеш отредената ти смърт?

— Не, не, разбира се, не, сеньора Карбини.

— Добре дошъл в нашия свят, мили мой палячо — каза жената, като се усмихваше — Скачай зад борда, мой скъпи Нико… Сега!

Младият мъж направи каквото му беше казано.

Дьозием 5 5 Френското контраразузнаване, ориентирано към международната престъпност. Друго наименование — Втори отдел, Второ бюро. — Бел. ред. , Париж

— Това е тя — каза мъжът зад бюрото в тъмния офис. На дясната стена беше провесена подробна карта на Карибско море, по-специално на малките Антили — блещукащи сини петънца с остров Саба в центъра. — Може да приемем, че тя е плавала през прохода Анегада, между остров Дог и Вирджин Горда — това е единственият начин да оцелее в това време. Ако е оживяла.

— Вероятно не е — каза помощникът, който седеше пред бюрото и се взираше в картата. — Това сигурно ще ни улесни живота.

— Разбира се, че ще го улесни. — Шефът на Дьозием запали цигара. — Но за вълчицата, която оживя през най-лошото в Бейрут и долината Бекаа, искам неопровержими доказателства, преди да снема преследването.

— Познавам тези води — каза вторият мъж, който стоеше отляво на бюрото. — Бях изпратен до Мартиника по време на съветско-кубинската заплаха и мога да ви кажа, че ветровете могат да бъдат коварни. От това, което знам за разрушителната мощ на тези морета, предполагам, че не е оживяла, още по-малко с една платноходка.

— Сигурен съм, че е оживяла. — Шефът на Дьозием говореше остро. — Не мога да си позволя да предполагам. Познавам тези морета само по карта, но виждам доста естествени заливчета и малки пристанища, в които тя би могла да се отбие. Изучавал съм ги.

— Не е така, Анри. На тези острови ураганите духат една минута по часовниковата стрелка, а следващата минута — обратно. Ако такива закътани места съществуваха, те щяха да бъдат отбелязани и биха били населени. Аз ги познавам. Да ги изучаваш по картата е само едно упражнение, съвсем различно от това, да търсиш съветска подводница. Казвам ти, че не е оживяла.

— Надявам се да си прав, Ардисон. Този свят не може да си позволи Амая Баярат.

ЦРУ

Ленгли, Вирджиния

В облицования в бяло приземен телекомуникационен комплекс на ЦРУ една изолирана, заключена стая беше запазена за група от дванадесет аналитици, девет мъже и три жени, които работеха денонощно на смени по четирима. Те бяха полиглоти, специалисти по международния радиотрафик. Тук бяха и двамата най-опитни шифровчици на управлението. На всички беше наредено да не разказват на никого за дейността си, като семействата не правеха изключение.

Един мъж на около четиридесет, с риза с навити ръкави, се завъртя облегнат на въртящия се стол и погледна колегите си от среднощната смяна — една жена и други двама мъже. Беше почти четири сутринта, половината им смяна беше минала.

— При мене май има нещо — каза той, без да се обръща към някого.

— Какво? — попита жената. — Нощта е тъпа, що се отнася до мен.

— Направи я интересна, Рон — каза мъжът, който беше най-близо до говорещия. — Радио Багдад ме унася в сън със своите безсмислици.