Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Да, Марти, казвал си, не мога да отрека.

— Не можел! За парите, които даваш? Ти сигурно не се тревожиш за стойността на горивото. Това дори аз го разбирам.

— Проблемът не е в парите — запротестира капитанът, — а заради дългите неудобни маршрути, по които яхтсмените обичат да плават, знаеш това. Кога ще оправите двигателя… след някой друг час?

— Много бързаш, Тай-бой. Опитай утре следобед… ако се сдобия с подходящи уплътнители, доставени от остров Сейнт Томас сутринта.

— По дяволите! Открих много добри пътници за разходка. Те очакват да пристигнат в Тортола довечера.

— Предложи им няколко огнени рома и им запази стаи в клуба. Те няма да разберат разликата.

— Нямам избор — каза Хайторн, като се обърна и тръгна надолу по кея. Покрай хелингите капитанът на наемни лодки ускори крачка.

— Съжалявам, наборе — каза механикът Марти, като гледаше приятеля си как завива наляво на кея. — Неприятно ми е да ти погаждам номера, но трябва да изпълнявам нареждането, което съм получил.

Тъмнина обгърна Карибско море. Беше вече доста късно, когато капитан Тайръл Хайторн, едноличен собственик на „Олимпик Чартърс“, САЩ, с регистрация от Вирджинските острови, заведе клиентите си в хотела на яхт-клуба на плажа. Стаите не бяха от ония, в които всяка двойка би мечтала да се събуди. Но да се спи в тях не беше неприятно. Сервитьорът се беше погрижил за това. Тай Хайторн се върна до открития бар на плажа. Гостите току-що го бяха напуснали. Затова подкрепи благодарността си към мъжа зад бара в по-конкретни измерения. Даде на черния сервитьор 50 американски долара.

— Хей, Тай-бой, не трябваше да правиш това.

— Тогава защо стискаш така здраво парите в ръката си?

— Инстинкт, мен. Можеш да си ги вземеш обратно.

И двамата се засмяха. Това беше ритуал.

— Как е бизнесът, капитане? — попита келнерът, като наливаше на Хайторн чаша от любимото му бяло вино.

— Не е зле, Роджър. И двете ми лодки са наети и ако моят брат-идиот може да намери пътя обратно до Ред Хук в Сейнт Томас, ние ще можем да приключим годината дори с печалба.

— Хей, мен, харесвам брат ти. Той е веселяк.

— О, той е истински шут, Родж. Знаеш ли, че този младеж е доктор?

— Какво, мен? Всеки път, когато той е тук, аз получавам всякакви неразположения и болести. Та мога ли да го попитам за това-онова?

— Не, не е такъв доктор — засмя се Тайръл. — Той има докторска степен по литература, точно както и баща ни.

— Той не оправя кости и болки? Тогава каква полза?

— Същото казва и той. Казва, че си е съдрал задника за осем години да вземе проклетата степен и като приключи, изкарваше по-малко пари от един берач на зеле в Сан Франциско. Беше му дотегнало, знаеш какво имам предвид.

— Сигурно — отговори келнерът. — Преди пет години ловях риба за наетите корабчета и чистех боклуците, които туристите оставят, когато са пияни. Не беше живот, мен! После се устроих по-добре, като се научих как аз да ги напивам.

— Добър ход!

— Лош ход, Тай-бой — каза Роджър, който изведнъж започна да шепне и посегна да вземе нещо под тезгяха. — Двама души, мен, вървят надолу по пътеката. Те търсят някого. Само ти си този някой. Чувствам, че не ми харесват. Те постоянно си опипват якетата и вървят твърде бавно. Но не се тревожи, имам пушка под тезгяха.

— Е, хайде, Родж, за какво говориш? — Хайторн се завъртя на стола до бара, за да погледне. — Джеф! — извика той. — Ти ли си, Кук?… А, Жак… и ти? Какво, по дяволите, правите тук, момчета? Остави желязото, Родж! Това са мои стари приятели!

— Ще го оставя, когато видя, че те нямат свои собствени железа.

— Хей, приятели, това е един стар приятел… а островите бяха малко отблъскващи напоследък. Просто не дръжте ръцете си в джобовете и му покажете, че нямате оръжие, О’кей?

— Как бихме могли да имаме оръжие? — каза Джефри Кук презрително. — Ние и двамата летяхме с международни полети, където детекторите за метал са доста любопитни.

— Mais oui! 10 10 О, да! (фр.) — Бел. ред. — добави Ардисон, кодово име Ришельо.

— Те са о’кей — каза Хайторн, като слезе от стола на бара и се здрависа с двамата по-възрастни мъже. — Помните ли нашето плаване през… О, о, защо сте тук? Мислех, че и двамата сте пенсионери.

— Трябва да говорим, Тайръл — каза Кук.

— Веднага — каза Ардисон. — Няма време за губене.

— Ей, чакайте една минута. Днес изведнъж моят винаги перфектен двигател отказа да работи. Изведнъж, сред спокойната нощ, на плажа пристигат Кук и нашият стар приятел Ришельо от Мартиника. Какво става, джентълмени?