Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Един лекар в Кипър тайно я закърпил, доколкото могъл, и частично спрял вътрешното кръвотечение. Дълбоко замразена, тя могла да преживее ден или два, но не повече, без модерна хирургия. Имало и друго обстоятелство: никоя болница или хирургически екип с необходимата техника нито в цивилизованото Средиземноморие, нито в Европа не би приела един терорист, без да алармира властите. А Съветския съюз не бил вече убежище.

Обаче новите спешни обаждания до долината Бекаа открили едно възможно разрешение. Разбира се, нямало гаранция за живота й, но трябвало да се опита. Нужно било тя да издържи още два или най-добре три дни. Имало човек в Карибско море, мощният владетел на всичко: от наркотиците, индустриалния шпионаж, военните тайни до извънредните доставки на оръжие. Той работел често и за Бекаа и получавал огромни пари за своето старание в Средния изток. Не можел да откаже на Висшия съвет. Дори не би посмял да стори това.

В продължение на няколко часа той опитвал да отклони молбата, но на всеизвестния борец за свобода, чийто живот била спасила жената, не можело да се откаже. Ако мъжът в Карибско море откажел, той рискувал да насочи всички ножове от долината Бекаа първо към своето собствено гърло, а после към съюзниците си навсякъде по земята.

Полумъртва, Бая била докарана по вода до Анкара, а от там на военнотранспортен самолет до Мартинка, където била качена на двумоторен самолет-амфибия. Единадесет часа след напускането на Кипър, тя пристигнала на острова на padrone, неотбелязан на картите. Екип хирурзи от Маями, инструктирани от лекаря от Кипър, вече я чакали. Животът й бил спасен, след като намръщеният padrone не пожалил никакви средства.

Като се приближаваха към каменната стълба, която водеше нагоре към имението, Бая не можа да се сдържи и внезапно се изкикоти на висок глас.

— Какво има? — попита остро Николо. — Не намирам нищо, от което да си щастлива.

— Няма нищо, мой обожаеми Адонис. Просто си спомних моите първи дни тук. Ти не би ги намерил интересни… Ела сега, стълбите са едно изпитание, но те са чудесни, по тях може да се тича нагоре-надолу за възстановяване на силите.

— Не се нуждая от това упражнение.

— Някога аз се нуждаех. — Докато се качваха, спомените от онези първи седмици с padrone се върнаха. Като си ги припомняше, откриваше много неща, на които да се смее. Първо, когато можеше вече да се движи, те двамата приличаха на две кръжащи подозрителни котки. Тя бе възмутена от лукса, който той си позволяваше, той бе разстроен от нейната намеса в неговия пищен начин на живот. Тогава, съвсем случайно, тя нахлу в кухнята му, когато той се караше на готвачката заради нейните „канелони Самбуре по флорентински“ 15 15 Макарони, пълнени с кайма и подправки. Сервират се със сирене. — Бел. ред. . Същата готвачка, която лежеше мъртва на 30 крачки зад тях. С много извинения към прислужницата Баярат сготви свои, собствени „канелони Самбуре“. Това удовлетвори недоволния собственик на острова. После дойде играта на шах. Padrone беше заявил, че е майстор. Младата госпожица го би два пъти. После, съвсем очевидно, му позволи да я бие на третия път. Той се заливаше от смях, защото разбираше тактиката й и оценяваше нейното милосърдие.

— Ти си чудесна жена — каза той, — но никога не прави това отново.

— Тогава ще те бия всеки път и ти ще се ядосваш.

— Не, дете мое, ще се науча от теб. Това е историята на моя живот. Аз се уча от всекиго… Някога исках да бъда велика филмова звезда, като вярвах, че височината ми, моето тяло и русата коса ще бъдат обикнати от камерата. Знаеш ли какво се случи? Няма значение, ще ти кажа. Роселини видя пробните кадри, които направих за Чинечита в Рим. Познай какво каза той… Няма значение, ще ти кажа. Той каза, че в сините ми очи има нещо грозно, нещо сатанинско, което той не може да си обясни. Беше прав, пръждосах се.

От тази вечер нататък те прекарваха часове заедно, двамата на равна нога. Всеки опознаваше манията на другия, всеки приемаше гения на другия. Накрая, един късен следобед, както седяха на верандата и гледаха залеза, padrone каза:

— Ти си дъщерята, която никога не можах да имам.

— Ти си моят единствен и истински баща — беше отговорила Баярат.

Николо, едно стъпало пред Бая, протегна ръката си, като стигнаха най-горе. Покрита с плочи, пътеката пред тях водеше до широка бронирана врата, най-малко три инча дебела.

— Мисля, че е отворена, Каби.

— Отворена е — съгласи се Баярат. — Хектра трябва да е бързала и е забравила да я затвори.