Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— За Бога, поправете го утре!

Тайръл се върна до вилата, където Мики пазеше Кук и Ардисон. Колегата му Марти беше на дока. Двамата натрапници седяха разсъблечени по долни гащета, а дрехите им бяха дадени в хотелската пералня. Хайторн затръшна вратата и се обърна към механика.

— Мик, направи ми една услуга. Иди до кухнята и ми донеси две бутилки бяло вино.

— От коя година? — попита Ардисон.

— От миналата седмица — отговори Тайръл. Мики излезе бързо, а Хайторн продължи. — Добре, господа секретни агенти, хайде да продължим, както казват англичаните.

— Не си оригинален — отвърна Кук.

— О, забравих, че вие, европейците, идвате от набитите с мъгла тесни улици с вашите полицейски униформи. Криете се около мястото на събитието, а никога не го посрещате открито. Развитата ви техника ви е подменила, точно както подмени мен. Амстердам ме научи на това. Вие сте програмирани от своите машини. Правите и казвате, каквото техниката ви нареди, само това знаете!

— Не е истина, mon ami. Ние сме от старата школа. Компютрите и техните възможности, сателитите и техните фотографии, граници, пресечени от телевизионни и радиосигнали… Всичко това е magnifique 17 17 Великолепно (фр.). — Бел. ред. , но техниката не се справя и не може да се справи с човешката същност. Ние се справяхме… ти се справяше. Ние срещаме един мъж или една жена лице в лице, очите ни и инстинктите ни казват дали той или тя са врагове. Машините не могат да направят това.

— Искаш да ми кажеш, че нашият комбиниран средновековен метод може да открие тази лейди-дракон, Баярат, по-бързо, отколкото се праща по факса снимката й?

— Вярвам в това, което Жак предлага — намеси се Кук. — Нашата експертна оценка, комбинирана с наличната технология, ще бъде по-ефективна, отколкото едното без другото.

— Добре казано, mon ami. Този женски психопат, този убиец, не е без мозък и подкрепа.

— Според Вашингтон тя е изпълнена и с много омраза, която изгаря мозъка й.

— Това определено не е оправдание за направеното от нея досега или, Бог да ни е на помощ, за онова, което възнамерява да стори — каза натъртено мъжът от МИ-6.

— Не, не е — съгласи се Хайторн. — Но се чудя какво би била тя сега, ако някой беше й помогнал преди години… Всемогъщи Боже, главите на майка ти и баща ти да бъдат отрязани пред очите ти! Мисля, че ако това се беше случило на брат ми и на мен, ние и двамата бихме били досущ същите убийци като нея.

— Ти загуби жената, която обичаше много, Тайръл — каза Кук. — Но не стана убиец.

— Не, не станах — отговори Хайторн. — Но ще бъда лъжец, ако не ви кажа, че мислех да убия много хора… Не само мислех за това, но в няколко случая го планирах.

— Но ти не изпълни тези планове.

— Само защото получих помощ… Вярвай ми, само защото се намери кой да ме спре. — Тайръл погледна навън през прозореца към морето. Постоянното люлеене на вълните за кратко го хипнотизира. Имаше една жена и, о, Господи, колко му липсваше тя! В пияно състояние той й казваше за своите планове да очисти този или онзи. Дори отиваше толкова далеч, че отключваше чекмеджетата на лодката си и за доказателство й показваше тези планове, разположението на улиците и сградите, своята стратегия за ликвидиране на хората, причинили смъртта на жена му. Доминик го придържаше, когато той се клатушкаше, омаян от алкохола. Шепнеше в ухото му, че като причини смърт, няма да върне умрелия обратно, само ще създаде болка на много други. А те нямат нищо общо с Ингрид Йохансен Хайторн. На сутринта тя все още беше при него, облекчаваше вината му с мила усмивка. И му припомняше колко глупави и колко опасни са фантазиите му. Тя го искаше жив. Боже, той я обичаше! И когато тя изчезна, той спря с алкохола. Вероятно беше само внушение, но той често се питаше дали, ако беше спрял да се налива, тя щеше да остане?

— Извинявам се, че досаждам — обади се Ардисон, защото и той, и Кук бяха объркани от внезапното мълчание на Хайторн.

— Не досаждате. То е… личен проблем.

— Така че какъв е твоят отговор, командире? Казахме ти всичко. Дори се извинихме за действията си снощи. Те просто бяха належащи. Когато сервитьор те гледа враждебно и се привежда към тезгяха в празна закусвалня през нощта… Добре, двамата, Жак и аз, познаваме островите.

— Били належащи, и използвахте опиат! Казахте, че трябва да говорим веднага, че било спешно и все пак ме извадихте от строя за близо шест часа. Каква ти спешност, приятелю?

— Нашите мерки не бяха предназначени към теб и приятеля ти, келнера — каза Ардисон. — Ще бъда откровен с теб, бяха предназначени за други хора.