Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Тогава сте си хвърлили козовете на първа ръка. Загубили сте състезанието тук. Тя ще ви се измъкне от мрежата.

— Не е сигурно — каза човекът с кодово име Ришельо.

— Лондон е отговорен за стратегията — обясни Кук. — А ние не пропускаме корупцията, на която обръщаш внимание. Правителствата на Англия, Франция и САЩ са отделили по един милион американски долара за информация, която води до залавяне на двамата бегълци. И обратно, ако се разбере, че такава информация е потулена — ще бъде наложено наказание от най-висока степен.

Хайторн изсвири.

— Ха — каза той леко. — Ударната топка е направена от бетон. Възможност за три милиона долара или за куршум в главата в някоя от онези черни улички.

— Прецизно — съгласи се ветеранът от МИ-6.

— Откраднали сте го от старото НКВД, дори КГБ беше по-симпатично.

— Едва ли. Върни се във времето на Берия. Много ефективно.

— Времето, Тайръл! — каза Ардисон. — Ние трябва да се движим бързо.

— Кога беше обявена тревогата? Описанието?

Кук погледна часовника си.

— Приблизително преди шест часа, в 5 ч сутринта по Гринуич.

— Къде е базата на операцията?

— Временно на Тауър стрийт, Лондон.

— МИ-6 — каза Хайторн.

— Ти спомена „известни условия“, Тайръл — каза Кук. — Може ли да приемем, че в интерес на важността на операцията ти се присъединяваш?

— Не може нищо да приемеш. Никак не обичам задниците, които управляват тази планета. Ако ме искате вътре в играта, плащайте. Независимо дали те ще бъдат убити или не, вие първо ще платите.

— Това не е състезание по крикет, приятелю…

— Не играя крикет. За да направим един добър старт в своя бизнес, аз и брат ми се нуждаем от още две лодки, на старо, но добри, от клас А. Това е петдесет процента отгоре или милион и половина. Да бъдат в моята банка на Сейнт Томас до утре сутринта.

— Не е ли твърде много?

— Много? Когато имате желание да платите три милиона долара на някакъв информатор, който може случайно да се спъне в тази Баярат и момчето? Зарежи, Джефри. Плащай или поемам на път за Тортола в 10 ч утре сутринта.

— Ти си един самонадеян кучи син, Хайторн.

— Тогава зарежи всичко, а аз тръгвам за Тортола.

— Знаеш, че не мога да го зарежа. Обаче, Хайторн, чудя се дали си струваш парите?

— Няма да разбереш това, докато не ми бъди платено, нали?

Централното разузнавателно управление

Ленгли, Вирджиния

Сивокосият Раймънд Жилет, директор на ЦРУ, се взираше в униформения морски офицер, който седеше пред бюрото му. В погледа му се четеше възмущение.

— МИ-6 с известна помощ от Дьозием направиха тава, което вие не можахте, капитане — каза той кротко. — Те вербуваха Хайторн.

— Ние опитвахме — каза капитан Хенри Стивънс, шефът на морското разузнаване. Нямаше и намек за извинение в острия му отговор. Той поизправи своето петдесет и пет годишно тяло на стола, сякаш излъчваше чувство за физическо превъзходство над пълния шеф на ЦРУ. — Хайторн беше първокласен будала и никога не го разбра. С други думи, той беше проклет глупак и не би ни повярвал дори да му представим неопровержимо доказателство.

— Тази негова съпруга, шведката, беше агент или най-малкото платен информатор на Съюза?

— Точно така.

— Чие е доказателството?

— Наше. Неопровержим документ.

— От кого?

— Сигурни източници. Те са го потвърдили пред един човек.

— В Амстердам — каза Жилет риторично.

— Да.

— Четох вашия доклад.

— Тогава сте видял колко неоспорими бяха данните. Жената беше под постоянно наблюдение… Боже, беше се оженила два месеца след първата среща за числящия се в морското разузнаване офицер. Беше видяна, фотографирана, да влиза от страничния вход на Съветското посолство през нощта при единадесет различни случая! Какво още ви е нужно?

— Насрещна проверка например. С нас може би?

— Това го правят компютрите.

— Не винаги, и ако не знаете това, би трябвало да бъдете понижен до моряк.

— Не върви да бъда понижаван от вас, цивилния.

— По-добре е да го знаете от мен… аз съм отговорен за вашето поведение… вие вероятно ще се озовете в съда едновременно като цивилен, и военен. Т.е. ако оживеете 24 часа след като Хайторн научи истината.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Чел съм вашия доклад относно съпругата на Хайторн.

— Е, и?

— Вие пуснахте слуха и накарахте всеки агент в Амстердам да повярва, че съпругата на Хайторн, професионален преводач, работела за Москва. На всеки са били внушени точните думи, ред по ред. „Ингрид Хайторн е изменник. Поддържа постоянен контакт с руснаците.“ Всички донесения бяха като развалена грамофонна плоча, една и съща фраза, отново и отново.