Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Леко! — извика Тайръл, неспособен да достигне жената през прозореца. — Облегнете се насам. Трябва да ми кажете! Как да се обадя до лимузината? Казахте, че е просто. Какво трябва да направя?

— … Беше… просто — тя се бореше за думите си, останала без дъх. — Не и сега. Нилс ме помоли да изтрия всичко от телефонната система.

— Какъв е номерът?

— Аз… не зная… толкова години минаха. — Изведнъж старата жена наддаде сподавен писък. Тя се беше хванала за гърлото, подутото й лице посиняваше под светлината на фенера на Тайръл.

Хайторн скочи през прозореца, претърколи се в тревата. Фенерът излетя от ръката му. Той стана и изтича до Алварадо. Катерин Нелсън се появи над разбитата рамка.

— Мокрият бар е вътре — извика Тайръл. — Включи лампата и донеси вода.

Хайторн беше започнал да масажира гърдите на старата жена, когато светлината в библиотеката се включи и освети наоколо. Тай замръзна, гледката на лицето пред него беше мъчителна. Беше гротескно изкривено, изпънатата кожа беше сиво-синя, очите — червени, зениците — разширени, бялата коса се оказа перука, наполовина паднала назад от плешивата глава. Мадам Гретхен Алварадо беше мъртва.

— Ето! — Кати застана на прозореца с кристална кана с вода и видя лицето на Хайторн. — О, господи — прошепна тя, извръщайки се, сякаш да не повърне, но веднага се насили да погледне. — Какво й се е случило? — попита тя повече с молба, отколкото с въпрос.

— Щеше да знаеш, ако помиришеше вонята тук долу. Някакъв специален газ — вдишаш ли малко, той започва да се разпространява като смъртоносна плесен в дробовете, забавяйки дишането. Ако не бъде измит веднага — буквално измит — човекът умира след час, обикновено доста по-бързо.

— И освен ако опитен доктор не прекъсне процеса на разпространението — каза Пул, появявайки се от сянката. — Чел съм за това чудо, беше използвано в Пустинна буря… Коя е тя?

— Довереница и някогашна домакиня на Марс и Нептун — отговори Тайръл. — Току-що си получи пенсията, докато се молеше за тях в параклиса им. Цилиндър във въздушните клапани, предполагам.

— Приятни момчета.

— Горното чекмедже, Джаксън. Хайде, помогни ми. Да я сложим в библиотеката до любимия й работодател и да се махаме.

— Да се махаме? — Катерин Нелсън беше потресена. — Аз мислех, че искаш да претърсим това място из основи.

— Би било загуба на време, Кати. — Хайторн се пресегна надолу за дневника и го пъхна неохотно в колана си. — Тази дама може и да не е играла с всички карти, но е била дяволски ефективен робот на Ван Ностранд. Ако казва, че мястото е било почистено, значи е така… Вземи квитанцията за прехвърлянето, искам да е в нас.

Шофьорът беше все още гол, овързан и в безсъзнание. Той щеше да остане там, където си беше. Пул пое управлението на лимузината. В знак на почит, каза той, към изключителния физически стрес, понесен от един застаряващ бивш офицер от флота.

— След всичкото това прескачане на прозорци напред-назад!

— Твоята екзекуция все още не е отменена — каза Тайръл, сам на задната седалка, изпънал наболяващите го крака. — Майоре, провери телефона — нареди той на Нелсън, която седеше отпред с лейтенанта. — Провери дали няма инструкции или номера, които да се отнасят до другата лимузина. Погледни също и в жабката.

— Няма нищо — каза Кати, докато Пул даваше газ по пътя след изхода, вече вдигнал бариерата по инструкциите на Хайторн. — Може би трябва да се обадя на оператора и да накарам да я проследи.

— Трябва да имаш телефонния номер или поне номера на колата — каза Джаксън. — Иначе няма да стане.

— Сигурен ли си?

— Повече от сигурен. Такива са условията.

— По дяволите.

— Ами капитан Стивънс?

— Ще опитам! — възкликна Хайторн и посегна към телефона на задната седалка, закрепен между вратите. Той натисна бързо цифрите и каза на дежурния от флотата, че се намира в кола наблизо и че е спешно. — Тревога четири-нула, моряко!

— Какво правиш там? — извика шефът на морското разузнаване. — Трябваше да си в Пуерто Рико, дявол да те вземе!

— Нямам време, Хенри! Лимузината на Нилс Ван Ностранд, с вирджинска регистрация, но не знам телефонния номер…

— Ван Ностранд? — прекъсна го Стивънс изненадан.

— Точно той. Трябва ми телефонният номер на тази лимузина.

— Знаеш ли колко лимузини има в щат Вирджиния, толкова близо до Вашингтон?

— А в колко от тях се вози Баярат?

— Какво?

— Направи го, капитане! — извика Тайръл, опитвайки се да прочете трептящите цифри на телефона. — Обади ми се, ето номера. — Хайторн му го даде и затвори, като не улучи на два пъти вилката от вълнение.