Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Радвам се, че разбра — и ти си включен в пътуването.

— Ти го застреля, както застреля и черната слугиня на острова, а той беше просто шофьор — прекъсна я младият италианец разпалено. — Лъжите, дрехите, сценките, които разиграваме с такива важни хора, тези игри за богатите, които плащат пари. Не е толкова по-различно от доковете на Портичи. Но да убиваш… Господи, той беше обикновен шофьор.

— Той не беше обикновен шофьор. Когато ти казах да пребъркаш джобовете му, какво намери?

— Пистолет — отговори момчето от доковете тихо, неохотно.

— Обикновените шофьори носят ли оръжие?

— В Италия да, за да защитават клиентите си.

— Възможно е, но не и тук, в Съединените щати. Тук имат закони, каквито ние нямаме.

— Не знам нищо за техните закони.

— Аз знам и затова ти казвам, че този човек беше престъпник, таен агент, нает да погуби нашата велика кауза.

— Ти имаш велика кауза?

— Най-великата, Николо. Няма друга такава. Църквата безмълвно ни благославя, че сме й посветили живота си.

— Ватикана? Но ти не си от нашата църква! Ти не вярваш!

— Вярвам, давам ти честната си дума, и това е всичко, което ми е позволено да ти кажа. Така че страховете ти, както виждаш, са без причина. Разбираш ли ме?

— Не, не разбирам, сеньора.

— Не ти и трябва — прекъсна го Баярат твърдо. — Мисли си колко богат ще бъдеш в Неапол. Докато правиш това, отиди в спалнята и разопаковай багажа ни.

— Ти си една много трудна жена — каза Николо вяло, с немигащи очи…

— Така да бъде. Сега бързай, имам да се обаждам.

Младият италианец се оттегли в спалнята. Бая посегна към телефона на масата. Тя набра номера на хотела и попита за камериера. Представи се, даде инструкции за багажа, който беше оставила там, и се поинтересува има ли съобщение за нея. Беше дала щедър бакшиш на камериера, за да я осведомява за всичко.

— Благодаря за щедростта, мадам — каза един глас от хотела във Вашингтон, — и бъдете сигурна, че за вещите ви се полагат много грижи. Съжаляваме, че трябваше да ни напуснете така изведнъж, но се надяваме отново да ни посетите, когато пак сте в столицата.

— Съобщенията, моля.

Бяха пет. Най-важното беше от сенатор Несбит от Мичиган. Другите вършеха работа, но не бяха жизненоважни, а последното беше загадъчно. То беше от червенокосия млад политически консултант, с когото се бяха срещнали в Палм Бийч и който ги беше насочил към любопитния репортер от „Маями Хералд“, — толкова опасен, че Баярат трябваше да го елиминира бързо с шипа на смъртоносната си гривна. Тя позвъни първо на сенатора.

— Имам обещаващи, макар и непотвърдени новини за вас, контесо. Колегата ми от Сената е направил опит да организира среща с президента след три дни. Разбира се, тя ще бъде съобразена с нашата уговорка…

— Естествено! — прекъсна го Бая. — Баронът ще бъде толкова поласкан и вие няма да бъдете забравен, сенаторе, повярвайте ми.

— Това е много мило от ваша страна… Вашето появяване ще бъде извън протокола, което значи, че няма да бъде вписано в програмата на президента. Ще присъства само един фотограф, одобрен от началника на протокола на Белия дом, и вие ще подпишете декларация, че снимките ще бъдат за лична употреба, а не за пресата, независимо дали тук или в чужбина. Нарушение на декларацията би ви причинило големи неудобства.

— Напълно лична — съгласи се Бая. — Имате думата на една старинна италианска фамилия.

— И това е напълно приемливо — каза Несбит с добродушен тон. — Все пак, ако финансовите интереси на барона се окажат политически благоприятни, особено в районите, страдащи от депресия, аз гарантирам, че началникът на протокола ще осигури разпространението на снимката с президента и сина на барона навсякъде. За да избегнем неудобствата, моят колега от Мичиган и аз ще се снимаме отделно с вашия племенник — без президента.

— Колко интересно — отбеляза Бая и леко се засмя.

— Вие не познавате началника на протокола — каза Несбит. — Къде може да ви се обадя? От хотела казаха, че прехвърлят съобщенията ви…

— Ние пътуваме много, нали разбирате — прекъсна го бързо Бая, усетила опасност. — Надявам се в един от следващите дни да стигнем до вашия щат Мичиган, но всичко се променя толкова бързо. Данте Паоло има енергията на шест млади бичета.

— Това не е моя работа, контесо, но си мисля, че би било далеч по-лесно за вас, и може би по-ефикасно, ако имахте офис и екип. Поне секретарка, която да знае къде можете да бъдете открита. Аз съм сигурен, че чрез многото приятели на барона тук това може да бъде уредено. Дори бих ви предложил собствения си офис.