Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Както казах, канални плъхове. Може би агенти на мафията, търсещи по-добри пазари за наркотик, или наемници от Сицилия, които знаят кого да отвлекат.

— Можем ли да бъдем сбъркани с такива хора?

— О, на пръв поглед не. Жената е много по-млада от вас, а момчето е описано като неграмотен мускулест главорез.

— Това е абсурдно.

— Да, така си мислех и аз, но, както казах, имам развинтено въображение. Искате ли да се срещнем?

— Да, дори само за да изясним това безумие.

— Къде?

— Близо до град Феърфакс има един хотел или мотел, нещо от сорта, наречен Шенадоа Лодж.

— Знам го. Както и повечето от изневеряващите съпруги от Вашингтон. Учуден съм, че сте намерили стая. Ще бъда там след час.

— Аз ще бъда на паркинга — каза Бая. — Не искам да тревожа Данте Паоло.

— Ашкелон!

— Завинаги. Новини?

— Готови сме да започнем фаза едно. Пригответе се.

— Аллах любими. Слава на Аллах.

— Слава на един американски сенатор.

— Шегуваш ли се?

— Нито за миг. Той е на наша страна. Стратегията беше успешна.

— Детайли?

— Не са ви необходими. Все пак, в случай че не оцелея, името му е Несбит. Можете да имате нужда от него, когато мен няма да ме има. Аллах да ви помага!

Лимузината, управлявана от Пул, мина през входа на Шенадоа Лодж. Името Ван Ностранд осигури две съседни стаи, въпреки късния час и раздърпания вид на тримата пътници.

— Какво ще правим сега, Тай? — попита Кати, влизайки в стаята, която той и Пул споделяха.

— Поръчай ядене, почини си и започвай да звъниш. О, господи!

— Какво има?

— Стивънс! — извика Хайторн, втурвайки се към телефона. — Полицията… Ако задържат пилотите в Шарлот, целият сценарий се проваля!

— Можеш ли да ги спреш? — попита Нилсън, докато Тайръл набираше бясно.

— Зависи кога ще стигнат там… Капитан Стивънс, тревога четири-нула!… Хенри, аз съм. Каквото и да става при Ван Ностранд, трябва да натиснеш всеки възможен бутон, за да го запазиш в тайна! — Хайторн замълча, слушайки напрегнато близо минута. — Ще трябва да ми осигуриш някои неща, капитане — каза той накрая, по-малко възбудено. — Ще ти се обадя след няколко часа с едни имена. Искам да огледаш всяко от тях под микроскоп, с телефонни проследявания и цялата торба мръсни трикове… Добро мислене, Хенри. Между другото и аз доста помислих по един друг въпрос. Може да ти звучи откачено в такъв момент, но доколко добре познаваше Ингрид? — тъжна усмивка озари лицето на Тайръл и очите му се затвориха за миг. — Така си и мислех. Ще ти се обадя около полунощ. В офиса ли ще бъдеш или у дома?… Правилно, не трябваше да питам. — Хайторн затвори телефона и вдигна глава. — Стивънс е предусетил сценария. Пуснал е черна завеса около имението на Ван Ностранд.

— Но човекът е мъртъв! — възкликна Пул. — Ами всичките трупове? Как, по дяволите, ще мълчат за всичко това?

— За щастие, там е отишла само една патрулна кола, а Стивънс се е обадил в полицейската централа няколко минути преди двамата патрулиращи да докладват. Той е поставил ограничения на всички комуникации, отнасящи се до смъртта на Ван Ностранд. Нарича го „код за безопасност“ на морското разузнаване.

— Просто така?

— Така, лейтенант, очевидно се правят нещата днес. Вече не казваш „трайте си“, компютрите го вършат. Не можеш да бъдеш в разузнавателния бизнес, ако не си походен учебник по висши технологии. Нищо чудно, че аз съм минало.

— Ти се справи съвсем добре досега — каза Кати. — По-добре от всеки друг.

— Бих желал, наистина бих желал. Дори и само за да отмъстя заради Кук и Ардисон, двама други „бивши“… Проклети да са тая кучка и всички, с които работи! Искам да избия тези копелета!

— Вече си близо, Тай, много близо.

Близо, помисли си Хайторн, сваляйки памучното си яке, изцапано с кал и пот. Близо…? О, да, той беше близо, толкова близо, че я държеше в ръцете си, любеше се с нея, сякаш парченцата на един разбит сън бяха събрани отново. Тъмната нощ се превърна в славна зора, слънцето избухна на хоризонта, известявайки новия чудесен ден. Проклета да си, Доминик! Всичко, което ми каза, бяха лъжи. Но аз ще те намеря, кучко, и ще те ослепя, както ти ме ослепи. Ще те накарам да усетиш болката, която аз усещам. Проклета да си, Доминик, аз ти говорих за любов и те обичах. Ти също ми говореше за любов, но е било само измама. Още по-лошо — в корените й трябва да е имало омраза, изначално отвращение на господаря към слугата. Слугата бях аз.

— Но къде е тя, Джаксън? — попита Тайръл на глас. — Това е реален въпрос, нали?