Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Това е като отговор на молитвите ни, но за съжаление не може да се осъществи. Моят брат е безупречен в много отношения, но той цени дискретността толкова, колкото и етиката, несъмнено поради многото неетични хора в световните финанси. Екипът и секретарките ни са в Равело. Ние се обаждаме там всеки ден, понякога по два-три пъти. Те работят за него от години.

— Той е предпазлив човек — каза сенаторът, — и напълно прав да бъде такъв. Уотъргейт, иранските контри и някои провали напоследък ни научиха на предпазливост. Надявам се, че телефоните ви са подсигурени.

— Ние пътуваме със скрамблери, настроени за мястото, от което ни се звъни, сеньоре. Какво би било по-сигурно?

— О, това е твърде сложно. Департаментът по отбраната ни уведоми, че терористите са преминали към такава технология. Това е наистина впечатляващо.

— Не познаваме такива хора, сенаторе, но за нас това наистина осигурява известна безопасност… Аз, разбира се, ще проверявам за новини при камериера на хотела на всеки час.

— Моля, направете го, контесо. Според вашингтонските нрави три дни означава утре или след час.

— Разбирам го напълно.

— Получихте допълнителните материали, които моят офис ви изпрати, нали?

— Точно сега Данте Паоло разказва много ентусиазирано по другия телефон на баща си за вашите предложения.

— Знаете ли, това действително е прекрасно, контесо. Един толкова умен и съобразителен млад човек. Баронът сигурно е ужасно горд. А и вие, контесо, толкова информирана, любяща сестра, на която той може да се довери, жена с толкова чар, толкова дипломатичност. Замисляли ли сте се някога да се заемете с политика?

— През цялото време си мисля за политика — отговори Бая с усмивка в гласа. — И как ми се иска всички политици да изчезнат — това толкова ме измъчва.

— Моля ви, някои от нас имат нужда от политиците. Ще ви оставя съобщение с подробности за вашата визита в Белия дом. Вие, разбира се, знаете как да се свържете с мен, ако получите новини от Равело.

— Още в мига, когато ги получа, сеньор Несбит. Ариведерчи. — Баярат затвори телефона и погледът й се насочи към списъка с имената и номерата, които й бяха предали от хотела във Вашингтон. Три от тях можеха да почакат. Както и последният, но чистото любопитство я накара да вдигне телефона и да позвъни на младия червенокос политически консултант от Палм Бийч.

— Водопроводчици Райли — отговори един весел глас по телефонния секретар. — Ако обаждането ви се отнася до заплащане на мои услуги, моля натиснете единицата. Ако не, разкарайте се от линията и дайте възможност на някой, който си струва, да ми се обади. Все пак можете да оставите съобщението и номера, но нищо не обещавам. — Последва един дълъг сигнал и Бая заговори:

— Срещнахме се в Палм Бийч, господин Райли, и ви се обаждам в отговор на съобщението…

— Радвам се, че го правите, контесо — прекъсна я политическият консултант и се включи. — Трудно е да ви открие човек.

— А вие как успяхте, господин Райли?

— Съжалявам, това ще ви струва доста скъпо — отговори младият човек, смеейки се. — От друга страна, тъй като не натиснахте единица, ще ви го кажа безплатно.

— Много мило от ваша страна.

— Беше просто. Спомних си няколко вашингтонски мечки, които душеха около лагерния ви огън, и позвъних на секретарките им. Две от тях ми казаха къде сте.

— И толкова свободно ви дадоха информацията?

— Да, след като им обясних, че току-що пристигам от Рим с поверително съобщение за вас от барона, и колко благодарен би бил той да научи името на всеки, който ми е помогнал. Също споменах, че понякога баронът обича да подарява диамантени гривни на любезните момичета. Знаете колко са експанзивни тези богати италианци.

— Вие сте грубиян, господин Райли.

— Опитвам се, контесо. Този град е пълен с професионалисти.

— Защо искате да говорите с мен?

— Опасявам се, че това ще ви струва нещо, лейди.

— Каква услуга бихте могли да ми направите, за която да заплатя?

— Информация.

— От какво естество? Колко ценна?

— Това са две различни неща. За да бъда напълно искрен, мога да отговоря на първото, но не мога да оценя второто. Само вие можете.

— Тогава отговорете на първото.

— Добре. Някой търси по каналите двама души, които може да сте, а може и да не сте вие с момчето. Акцентът е върху не, защото иначе би било твърде пресилено. Но аз пък имам развинтено въображение…

— Разбирам — Баярат замръзна. Толкова близо, толкова скоро! — Ние сме тези, които сме, господин Райли — каза тя с овладян глас. — Кои биха могли да са другите?