Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Има още да гори нататък — каза Хайторн.

— Не, няма — каза Пул, насочвайки се към вратата на постройката. — Между помпите и храстите има поне трийсет метра.

— Ето защо няма да избухнат — отбеляза Нелсън.

— Нека е така, Кати. Имам да върша работа. Знам кулата в Андрюс, а те ще достигнат до Пешътър за разрешение преди компютърът да успее да мигне. Самолетът е на път за Шарлот.

— После ела при нас в къщата, в библиотеката — каза Хайторн на Пул, докато лейтенантът изчезваше през вратата. — Хайде! — добави той, обръщайки се към майора. — Искам да претърсим мястото. Трябва да намерим начин да се свържем с другата лимузина. Баярат е в нея.

— Господи! Сигурен ли си?

— Ще ти го докажа. Скрих бележника на пазачите от къщичката сред полето. Лимузината, която сте видели, е била последната кола, влязла тук. Доказателството е в името. Ела, ще ти покажа. — Двамата се затичаха покрай димящия плет до мястото, където Тайръл беше скрил бележника. Останал без дъх, Хайторн се наведе да го разрови. Не беше там.

Като изгладнял човек, ровещ за сладки корени, той задраска земята, обхождайки мястото в паника. После спря с блестящи очи.

— Изчезнал е! — прошепна той. По челото му се стичаха вадички пот.

— Изчезнал?… — Нелсън се намръщи смутена. — Дали не си го изпуснал в бързането?

— Сложих го точно тук! — Хайторн скочи на крака като разярена кобра и извади пистолета от колана си. — Аз не изпускам нищо в бързането, майоре.

— Съжалявам.

— Аз също… Може да ми се е случвало, но не и сега. Твърде голям е и твърде важен… Боже, тук има още някой. Ние не можем да го видим, но той ни наблюдава!

— Готвачката? Пазачите от къщичката?

— Не, Кати. Всички са изчезнали, дори готвачката — аз лично я пуснах. Никой не може да бъде открит по телефона, тя ми го каза.

— Всички?

— Освен пазача, който е бил убит. Застрелян в главата на бюрото си.

— Но ако този дневник не е тук…

— Точно. Някой е останал. Някой, който знае, че Ван Ностранд е мъртъв и иска да измъкне всичко ценно от имението.

— Но защо точно дневника от къщичката? Той не е златен, нито предмет на изкуството.

Тайръл се загледа в майора на лунната светлина.

— Благодаря ти, майоре, току-що ми каза нещо, което трябваше да съм разбрал. Нашият изплъзващ се непознат е по-навътре в нещата, отколкото предполагах. Този дневник има цена само за човек, който знае колко е важен. Наистина отдавна съм се откъснал от тези неща.

— Какво искаш да направим?

— Трябва да правим всичко много внимателно. Имаш оръжие, нали?

— Джаксън ми даде пистолета, който взе от телеграфиста. Мисля, че е добър.

— Добър е. Дръж го изваден, да се вижда, и ме следвай. Прави каквото правя и аз, завъртай се на всеки няколко крачки, обратно на моите, ако можеш. Аз ще обикалям наляво, ти заобикаляй надясно — така ще покрием всички точки. Можеш ли да го направиш?

— Мога ли да управлявам миниподводница, която никога не съм виждала преди?

— Не е същото, майоре. Ти не управляваш машина, сега ти си машината. Това е стреляне по сянка, която може да е, а може и да не е човешка. Не може да има извинение, ако не го направиш. Нашият живот може да свърши, ако проявим нерешителност.

— Аз чета, говоря и разбирам английски, Тай, и ако се опитваш да ме уплашиш, си успял.

— Добре. Мен ме плаши смелостта, от която можеш да умреш.

Движейки се внимателно, двете фигури пресякоха голямата морава по посока на главната къща. Те стигнаха разбития прозорец на библиотеката. Приглушената светлина отвътре подчертаваше безформените стърчащи парчета стъкло. Тайръл ги изби с дулото на пистолета, за да намали риска от нараняване.

— Добре, аз ще мина първи и ще те издърпам — каза Хайторн, докато нервната Катерин Нелсън стоеше зад него, обърната към тъмнината, а пистолетът й се движеше наляво-надясно.

— Не съм много сигурна дали въобще искам да се обърна — каза Кати. — Аз наистина не обичам оръжията, но сега ще ми е много приятно да употребя това грозно нещо.

— Одобрявам отношението ти, майоре. — Тайръл прескочи, държейки рамката с лявата си ръка, а пистолета в дясната. — Добре — продължи той отвътре на прозореца. — Постави пистолета където можеш да го поставиш и хвани ръката ми.

— Господи, ужасно драска! — извика Нелсън, пъхайки пистолета в пазвата си и грабвайки протегнатата ръка на Хайторн. — А сега какво?

— Постави си крака на стената и направи това, което е естествено, когато те издърпам нагоре. Само няколко стъпки и ще успееш… но не стъпвай в ъгъла, ако можеш. Нямаш подходящи обувки.