Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Хайде и двамата — каза помощник-пилотът. — Ставайте, да вървим!

— Никъде няма да ходите! — Тайръл беше пред тях, пистолетът му се насочваше към главите на двамата пилоти. — Вие, негодници! Помогнете им! Развържете ги и махнете тези лепенки!

— Хей, човече, не сме направили това по своя воля! — запротестира пилотът, докато вдигаха Нелсън и Пул, развързаха ги и ги оставиха да свалят лепенките. — Тоя гаден телеграфист ни държеше на прицел.

— Той ни накара да ги вържем и им запушим устата — намеси се пилотът. — После реши, че след като работим за Ван Ностранд — той беше при тренировките тази сутрин, — сме добри.

— Повече от добри — прекъсна го помощник-пилотът, поглеждайки към горящия плет. — Той ни каза, че сме гарантирани от охраната на господин Ван, но не познавал тези двамата и не искал да рискува… Да изчезваме оттук. Нали чухте какво каза той за резервоарите с гориво.

— Къде са те? — попита Хайторн.

— На около триста метра на запад от този стъклен радиохамбар — отговори Пул. — Видях помпите, докато те чакахме с Кати.

— Не ме интересува къде са — извика помощник-пилотът. — Това копеле каза, че могат да ни вдигнат до луната.

— Биха могли — каза лейтенантът, — но е малко вероятно. Тези помпи са двойно подсигурени, а капаците трябва да бъдат ударени с нещо, за да достигнат температурата на запалване.

— Би ли могло да се случи?

— Разбира се, Тай — Шансът е едно на неколкостотин. По дяволите, забраните за пушене по бензиностанциите имат смисъл.

Хайторн се обърна към уплашените пилоти.

— Нещата са във ваша полза, момчета — каза той. — Дайте ми портфейлите си, а също и паспортите.

— Какво значи това? Арестувани ли сме?

— Не, ако направите това, което ще ви кажа. Хайде, дайте ги, ще ви ги върна.

— Кой си ти, от ФБР ли си? — пилотът неохотно бръкна в джоба си и подаде на Тайръл портфейла и паспорта. — Надявам се, разбираш, че ние бяхме законно наети и не носим оръжие и непозволени неща.. Претърси и нас, и самолета, ако искаш. Нищо няма да намериш.

— Звучи, сякаш сте били подлагани на такива процедури и преди, а?

— Аз съм пилот с разрешително, който предлага уменията си, господине — каза помощник-пилотът, подавайки на Хайторн документите си.

— Извади имената и необходимата информация, майоре — продължи Тайръл, давайки паспортите и портфейлите на Нелсън. — Иди вътре и включи светлината.

— Веднага, капитане — Кати влезе бързо в стъклената къща.

— Майор… капитан?… — извика помощник-пилотът. — Какво, по дяволите, е това? Изстрели, горяща писта в богато имение, военни. В какво са ни въвлекли тия кучи синове, Бен?

— Аз съм лейтенант — каза Пул.

— Проклет да съм, ако знам, Сони, но щом се измъкнем оттук, сваляме имената си от списъка.

— От кой списък? — попита Хайторн.

Летците се спогледаха.

— Давай, кажи му — каза пилотът. — Те нямат нищо против нас.

— Скай Транспорт Интернешънъл — каза помощникът. — Нещо като агенция за намиране на работа.

— Сигурен съм, че е така. Къде се намира?

— Нешвил. Никога не сме транспортирали съзнателно някой престъпник, нито спекуланти с наркотици…

— Да, казахте го вече, пилот. Къде сте се обучавали? При военните?

— Съвсем не — отговори сърдито помощник-пилотът. — В най-добрите цивилни школи, плюс пет хиляди допълнителни летателни часа.

— Вие да нямате нещо против военните? — попита Пул.

— Строгостта на йерархията изключва личната инициатива. Ние сме професионални пилоти.

— Сега изчакай една проклета минута!…

— Задръж, лейтенант. — Катерин Нелсън излезе от постройката.

— Някакви изненади? — попита Хайторн, кимайки на майора да върне паспортите и портфейлите.

— Една или две — отговори Кати, връщайки нещата на пилотите. — Нашите момчета се казват Бенджамин и Езекил Джоунс. Те са братя. Пътували са нашироко през последните двайсет месеца. По интересни места като Картахена, Каракас, Порт о Пренс и Естеро, Флорида.

— Хубави местенца за пускане на оръжия, наркотици и разни нещица — каза Пул с отвращение.

— Можем ли да се измъкваме оттук? — попита помощник-пилотът, а от челото му се стичаше пот, докато гледаше горящия плет.

— О, ще заминете веднага — отговори Хайторн, — и ще заминете където аз ви кажа и както аз ви кажа. Лейтенантът ме информира, че имате разрешение за Шарлот, Северна Каролина…

— Времето за заминаване отмина, а не сме заявили ново — възпротиви се Бенджамин Джоунс. — Никога няма да получим разрешение за същия маршрут — горе си има трафик!